Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат
  • Новини

78-годишният Недко изуми Ники Кънчев в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
nedsakdksdvkdkvdfkv.png

Недко Недков направи страхотна игра в „Стани богат“ и си тръгна с 3000 лева. 78-годишният мъж, който дълги години е работел във външна търговия, показа знания, а и късметът го покри, когато се наложи.

Недко мина като бърз влак през малка гара на първите пет въпроса и с лекота заработи първата си сигурна сума.

 

Той продължи уверено и на въпроса на Ники Кънчев за 1000: „Как още се нарича класическата китара“? – Индийска, Английска, Гръцка и Испанска, като без да се замисли правилно посочи четвъртата възможност.

Последва въпрос за 1500 лева: „В какъв цвят е отпечатван най-често СССР на политическата карта на света пред 1991 г.“?, с опции Розов, Светлосин, Зелен и Жълт.

 

Недко призна, че няма визуална памет как изглежда тази карта и поиска „50:50“, но след като компютърът остави Розов и Светлосин, извика на помощ от публиката своя зет. Борислав вярно предположи, че верният отговор е Розов, тъй като Съветският съюз не е бил маркиран никога в синьо или зелено.

Недков заключи сумата от 2000 лева, а за нея бе попитан: На кой мост в България е заснет финалът на филма „Време разделно“? – Дяволският мост, Аспаруховият мост, Покритият мост в Ловеч или Лъвов мост.

Тук Недко изключи третият и четвъртия отговор, и след като припомни, че Аспаруховия мост е във Варна, позна, че става въпроса за Дяволския.

За 3000 лева той бе попитан: „Коя от личностите не е композитор“? – Йохан Щраус, Рихард Щраус, Франц Йозеф Щраус и Йозеф Щраус.

 

Недко взе решение да се обади на Боян Иванов от София и се оказа прав, тъй като приятелят му буквално в последната секунда, преди да изтече времето, позна, че верният отговор е Франц Йозеф.

 

Въпросът за 5000 лева бе: „На какво е посветено името на стадион „Сентенарио“ в Монтевидео, където се провежда в първото Световно първенство по футбол“?, с възможности Самото първенство, Конституцията на страната, Броят на местата в него и Хосе мухика.

 

След кратък размисъл Недко клонеше към Броя на местата, но не пожела да рискува и се отказа. Вече извън играта той посочи този отговор,но правилният се оказа Конституцията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 3500 лева заплата, отпуск 60 дни, бонуси и няма кой да работи в този голям БГ град
Next: Фирма домоуправител осъди собственик на празен апартамент заради ремонт на покрива

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.