Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка
  • Новини

Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
sdfvdsfbfdshfdhdfghf.png

Биляна Алтънова: „Не знам какво е почивка, понякога ставам в 6, за да прибирам реколтата”

ТЯ НЕ Е ЛАУРЕАТ В КОНКУРСИ ЗА КРАСОТА, НО ТОВА Е САМО ЗАЩОТО НЕ СЕ ЯВЯВА в подобни такива надпревари и бяга от подобна суета. Напук на общите схващания за хубавите жени на нейната възраст, не ходи често по молове и спа-курорти, нито прекарва цялото си време в модните салони, защото… има да прибира реколта. Има две висши образования и въпреки своите 28 години е мастит земеделски производител. Заедно с баща си Божидар оперират с над 5500 дка в района на Караисен.

Всички в района познават Биляна Алтънова и я сочат като гордост на този богат край, характерен с трудолюбивите си хора.

 

Понякога младата жена става още с изгрева на слънцето, за да бере сладка царевица или зеленчуци, тъй като стопанството едва смогва със заявките, а работната ръка не достига, разказва тя. Биляна е дипломиран магистър по международни икономически отношения от свищовската академия, а отскоро е и дипломиран агроном от Аграрния университет в Пловдив.

Докато повечето от познатите й жени на нейната възраст планували почивки по известни курорти, тя бързала от полето, за да учи за изпити.

„Регистриран земеделски производител съм, по последната ми анкетна карта имам още собствени 70 дка. Учих в Пловдив, за да имам право да отворя и агроаптека“, скромно разказва тя.

През последната година е наблегнала на отглеждането основно на зеленчуци – домати, краставици, пипер и сладка царевица, разбра Магазина за Новини.

Тъй като не достигали работници, често сама се заемала с брането на сладката царевица. „Като навсякъде, не ни достигат работници и затова още от ранни зори съм на полето. Трудно е, защото търговците ни чакат и в този бизнес е така – като дадеш дума, че ще осигуриш даден продукт, трябва да се справиш до точния час, защото стоката се разваля и се губят пазари“, допълва Биляна. Покрай хилядите декари, с които оперира, е изучила и всички земеделски и организационни тънкости.

Познава детайлно възможностите на специализираните машини, начина, по който се изготвят и набавят нужните документи, изготвя арендни договори, изплаща ренти… С всичката тази работа се справя почти сама. Независимо от голямото натоварване на полето, винаги успява да отдели и време за прекрасния си син Божидар, който носи името на баща й.

Част от стопанството на младата земеделска производителка.

НЕ КРИЕ, ЧЕ ОЩЕ ОТ МАЛКА Е СРЕД НИВИТЕ И ТОВА ПРЕДОПРЕДЕЛЯ И ПЪТЯ Й В ЖИВОТА. Не е мислила никога да се занимава с нищо друго освен със земеделие. Така възпитава и детето си, което често също е с нея на полето. Едно от малкото неща, за които има време е хобито й да прави маникюр.

„Работила съм и това, докато учех, но вече нямам толкова време. Мога да кажа, че да оформям и оцветявам нокти е начинът ми да си почивам“, обяснява още тя. Тъй като е доста разтропана, хората от Караисен й възлагат и големи надежди да бъде оправен пътят им. Биляна даже оглавява местния инициативен комитет, който наскоро организира протести, за да издейства средства за реконструкция на републиканското трасе.

„Биляна е нашата гордост. Такива като нея трябва да са младите и да се завръщат по селата, защото тук ни трябват трудолюбиви и можещи. Тя е чудесен пример за това как от земеделие човек може да успява и да живее добре, стига да му се работи“, коментират всички в Караисен.

Стилян НАЙДЕНОВ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Този известен български град се е казвал Свети Врач! Искат да върнат името му
Next: Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.