Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис
  • Новини

Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdfvdfsvfdhdfhfhfdhgfhgf.png

 „Светът става все по-материален. В близко бъдеще България ще остане островът на висшата духовност, нацията ви има вселенска мисия. Доскоро Тибет беше центърът, но скоро всички ще разберат, че знанието е тук, във вашата земя“, каза пред „Стандарт“ Ананда Роши.

Неслучайно хърватката, която е ментор и лечител, от две години живее в България – между София и морето. Най-често ще я видите в бяло. Очите, лицето, физическото й присъствие излъчват омиротворение. От десетилетия Ананда Роши въздейства с енергията, която почиства и лекува аурата – умее го от дете, а тогава, в началото си мисли, че всички го могат.

 

„Има различни техники, но специално за вашите читатели ще разкрия най-достъпната, чрез която ще открият насладата на спокойствието. Винаги помнете, че светлината дава здраве и щастие, че чрез нея можем да стигнем до най-важното: срещата със себе си.

Всеки ден по няколко минути гледайте към слънцето

Дори, когато не го виждате, то е там, зад облаците. Защото тялото е електромагнитен механизъм и има нужда да се зарежда. Тъкмо на това уча хората – как да осъзнаят и овладеят седемте ключа към светлината, като между тях са и тези, които премахват родови проклятия и приключват кармични отношения. С тези седем ключа отключваме енергията на вселената.

Тя ни дава физическата сила и градивните емоции. Всеки може да се свързва с божествената енергия, но трябва да разбере как точно се прави. Не е толкова сложно, за разлика от йогата.

Всичко започва от правилната поза на тялото: седнете с изправен гръбнак, сложете ръце на коленете и се концентрирайте. После, когато се научите да усещате вибрациите, ще се убедите, че всяка от тях има свой звук и свой цвят. Именно те зареждат.

Болестите са резултат на недостиг от енергия – в тялото, в ума, в сърцето. Равновесието между енергиите отвежда към спасението. Всяка негативна емоция се материализира във физическото ни тяло – и това е особено опасно, ако не умеем да се освободим от мрачните мисли“.

Според Ананда Роши контролът върху чувствата е достъпен, но трябва работа

за да се предпазим от пробив в психиката. „Вие, българите, сте благословени да приемате светлината по-лесно в сравнение с много други народи.

Създателят го е заложил в общата ви ДНК – виждам го дори у хората, с които се разминавам по улиците. Пътувала съм из целия свят, но тук, още от богомилите, българите познават истината на Бога, неговата любов и свобода.“, коментира Ананда Роши.

Във времето тя учи в Индия, Бали, Перу, Египет където познанието за вселената също е много древно. Казва, че в Индия на всеки сто метра можете да срещнете светец – в тяхната философия няма място за култ към материалното.

Пак там жена води детето си при Ананда, за да го благослови. „Беше видяла аурата ми  – при тях това се смята за нещо нормално“. Особено въздействаща е атмосферата във Варанаси – най-стария град на света, с 2000 храмове.

В Германия Ананда се посвещава на тънкостите в медитацията. Няма да забрави как един ден минава край някакво скеле и вижда строителен работник, който закусва със сандвич. „От този човек струеше  светлина със сила, която рядко се долавя – въпреки не особено здравословното му меню. Осъзнах, че той вероятно е щастливец, живеещ в мир със себе си. Пътят не е само в аскетизма“, твърди дамата.

В Бали среща учител, който лекува с билки. В Перу учи как кристалите и водата чистят аурата, вижда  как шаман използва въздуха, огъня и метала, как започва да пее и от земята избликва вода.

„Много е важно да се чисти атмосферата – след болест, смърт, скандал. За да се освободи пространство за светлината, иначе – депресия. Започнете с молитва – но да я изпеете, тогава вибрациите й веднага коригират. Запалете свещ, прикадете с тамян.

Сложете сол на кристали в центъра на жилището ви

След 24 часа я изхвърлете, но вън от дома.

Напишете върху лист хартия „Мир, здраве, любов, спокойствие“, поставете върху него чаша с вода, която ще приеме информацията, и я изпийте. Може да оставите чаша вода на прозореца, за да се зареди със слънцето. На пълнолуние – също. Водата, заредена от луната, чисти неврозите.

В традициите на България има много от тези неща“, не се колебае Ананда, която е маестра в биоенерготерапията.

За нея Рупите са свято място. „Светли  души – Ванга, Петър Дънов, Вера Кочовска, преподобна Стойна пазят България.

Те са изключително силни. Затова в бъдещето много хора ще искат да живеят на вашата земя“, не се колебае  дамата от Загреб. Преди години тя е мениджър в корабна компания.

Баща й е капитан, но в семейния бизнес й е тясно. „Обичам да помагам на хората, носи ми радост. Всеки трябва да работи това, което му осигурява щастие“, искрена е Ананда. И е категорична, че във всяко битие водеща е свободната воля.

„Зодията оказва влияние, но само до някъде. Всеки сам избира и определя, но е много трудно.

Кармата е рамка, която се преодолява с огромни усилия

Много по-лесно е да кажеш „Така е било писано“. Точно на това уча хората – как да прекрачат границите. Най-същественото е да се свържеш с душата си, а тя е вечна. Успееш ли, директно общуваш с висшия интелект.

Устроени сме да бъдем съвършени. За всяка болест има лек, трябва да открием причината“. Ето това преподава в своите „работилници“ Ананда Роши. И още нещо.

„Дами, никога не си казвайте „Аз съм дебела“, „Аз съм грозна“, „Аз съм глупава“. Сменете вътрешния монолог: „Аз съм здрава“, „Аз съм стройна“, „Аз съм красива“, „Аз съм умна и успешна“. Само пет минути на ден.

Но на глас. Трябва упорство. Изглежда, че е лесно, но не е. Просто препрограмирайте мисловните си модели. Човек няма по-голям неприятел от самия себе си.

А всяка жена е склонна да се обвинява, да се приема негативно – за разлика от повечето мъже“, категорична е Ананда Роши, която сваля блокадата на енергийните канали. И ни призовава да не забравяме, че когато те са затлачени от негативизъм, оставаме в плен на тъмнината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.
Next: Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.