Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
  • Новини

Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
sadvdsfvdfsbfgngngfh.png

Известният турски морски курорт Анталия не се оплаква от липса на интерес.

Както разказват пред АРД двама седнали край басейна посетители от Нюрнберг: „Целта ни е да си починем, да не готвим, а да се оставим да ни обслужват, да се порадваме на слънцето“.

За германците Турция е сред петте най-популярни туристически дестинации, а в световен мащаб заема четвърто място по посещаемост, пише икономическото издание „Виртшафтсвохе“.

Вълшебната дума, на която Турция разчита за привличането на туристи вече от над 30 години е „ол инклузив“.

По турската ривиера има хиляди хотели, които предлагат този вид обслужване: от храната до напитките на басейна, спортните площадки, малките магазинчета и разбира се – собствена плажна ивица.

При това на добри цени – поне досега беше така, уточнява АРД и припомня, че рязкото увеличение на цените в Турция засяга и туристическия бранш, предаде Факти и Пловдив 24.

Увеличението на цените е осезаемо

Един пример: старият град на Анталия. Двамата туристи от Нюрнберг виждат, че са настъпили промени. Не става дума за цената на почивката, а за цените извън хотела. „Когато изведнъж се наложи да платиш осем евро за чаша вино, виждаш, че не е евтино. Това отговаря на германските цени, а не съм си представял нещата така“, споделя единият от тях пред ARD, цитиран от „Deutsche Welle“.

Хранителните продукти, ресторантите, но и туристическите обиколки из забележителностите или пък малките сувенири – всичко е поскъпнало. Инфлацията за март е 68,5 процента в сравнение със същия месец на миналата година.

Индивидуалните туристи се сблъскват с това увеличение, което се е превърнало в траен проблем за турците. Търговците в магазинчетата в стария град на Анталия също се обезпокоени.

Лютфи Чакър, който има магазинче за керамика, принципно е доволен от старта на сезона. Но високите цени и привързаността на туристите към почивките ол инклузив му създават затруднения. Търговецът посочва пред АРД: „При този вид почивки се прави всичко възможно на туристите да не им се налага да напускат хотела – имат всичко на разположение. Това, разбира се, има предимства, но има и недостатъци“.

Германците ще продължат да пътуват

За разлика от малките ресторанти или магазини, големите хотели се справят по-добре с инфлацията. Т.е. този, който сега си ангажира почивка от Германия, няма да усети особено повишените цени, казва пред АРД туроператорът Дениз Угур.

Като цяло цените са се повишили с около 6-7 процента в сравнение с миналата година, посочва той. Възможно решение за туристите с по-малък бюджет е например да им бъде предложен ограничен ол инклузив. Или пък ваканции с по-гъвкава продължителност – не само седем или 14 дни. Угур е оптимист за предстоящия сезон – германците искат да продължат да пътуват. „Пътуванията са модерни – те продължават да са ценни за хората, защото, въпреки нарасналите цени, се пътува повече“.

Директорът на германския Институт за изследване на туризма Бернд Айзенщайн казва пред „Виртшафтсвохе“, че цените на хотелите в Турция са се увеличили с 10-15 процента. Но не смята, че това ще накара германците да се откажат от ваканциите си там. „От опит знаем, че германските туристи не се впускат веднага да се отказват от почивките си, а по-скоро пестят повече по време на ваканцията.“

„Никакви компромиси с качеството“

Хотелиерът Динчер Сарикая от Кемер, град на около час път от Анталия, също изразява пред АРД мнението, че желанието на хората да пътуват не е намаляло. Двойна стая в неговия хотел струва между 60 и 70 евро извън сезона, 100 евро по време на сезона. И тези цени са очевидно атрактивни за германците, които с удоволствие идват да почиват на ол инклузив. „Макар да ни се налага да се борим с цените, се опитваме да не допускаме никакви компромиси с качеството. Такива са недопустими“, посочва Сарикая.

Лично той би предпочел да се откаже от част от печалбата с надеждата, че икономиката ще се стабилизира. И той се радва на предстоящия сезон – и вярва на турския министър на туризма, който тази година иска да привлече рекорден брой туристи – включително хора, готови да платят повече. По-малко евтин туризъм, но всички са добре дошли: така изглежда неговата визия за бъдещето на туристическата страна Турция. В Кемер и Анталия това изглежда се е наложило, посочва още АРД.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираме да пускаме нощем бойлери и перални от тази дата
Next: Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.