Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни
  • Новини

От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
dfbgfbdfngfhmghmhj.png

За едно лято ги подхранвам така 3 пъти: Доматите се превиват от плод чак до октомври

Опитайте и ще успеете!

 

Всъщност няма нищо по-добро от хапването на зрели домати, пресни, от собствената ви градина. Трудно е да се каже какво всъщност е по-добре: вкусът или ароматът. Отглеждането на собствени домати е сравнително лесно и е чудесен начин да спестите пари.

Прилагане на оборски тор, подходящ източник на светлина, често поливане, подрязване на долните листа и редовно плевене.

Всичко това е много необходимо за растежа на вашите растения, но може да се направи много повече. Ако сте решили да се пробвате в отглеждането на домати, трябва да знаете как да го направите правилно.

 

Ето някои съвети на Магазина за новини за постигане на най-добри резултати:

Първата стъпка е да посадите разсад в саксии. Уверете се, че има дупки на саксиите, така че водата няма да застоява.

Доматите процъфтяват в топлина и те няма да узреят правилно, ако не получат онова, от което се нуждаят. Трябва да получават поне 8 часа пряка слънчева светлина всеки ден. Поливайте разсада два пъти на ден, сутрин и вечер.

След три седмици до месец те са готови да преминат към почва. Всяка дупка трябва да изкопаете така че да бъдат достатъчно големи – 50-60 см дупки. Отворите трябва да бъдат разположени на най-малко 0,9 м. отстояние. Ако вашата градина е малка, разстоянието може да е 0.6 м.

Внимателно поставете растението в неговата дупка и напълнете с пръст. Едно твърдо, но нежно натискане е всичко, от което се нуждаете. Уплътняването на почвата твърде много намалява въздушния поток, водещ до ниски нива на кислород.

1. Засадете ги дълбоко.

Препоръчва се засаждане на две трети от растенията под земята. Въпреки че може да изглежда нелогично, доматите са малко по-различни от повечето растения.

Колкото по-дълбоко е засадено растението, толкова повече корени ще растат, което ще направи растението ви по-силно.

 

2. Поставете ги настрани, ако не можете да копаете дълбоко.

Ако не можете или не искате да копаете дълбоко (или почвата е твърде трудна), насадете домати странично, накланяйки ги леко надолу.

3. Подхранвайте доматите.

Дайте на доматите си много слънце и много здрава почва, редовно торене и достатъчно вода на седмица. Това трябва да ви помогне да получите големи сочни домати.

За да са вкусни и ароматни опитните градинари препоръчват плодните растения да се подхранят с малко английска сол и пепел (1 супена лъжица сол и 1 чаена чаша пепел на 10 литра вода). Изсипете само 1/2 литър от този разтвор под всяко растение.

4. Прикрепете ги.

Веднага след като растението стане достатъчно голямо, ще трябва да забиете кол или дебел клон в почвата, за да свържете растението.

Доматите са тежки и могат да повредят растението, така че за да остане изправено, се изисква допълнителна подкрепа.

 

5. Използвайте естествени торове.

Експертите препоръчват натрошени яйчни черупки и утайка от кафе и добавянето им към почвата заедно с растението. Той помага да се премахнат охлювите и прави почвата по-питателна.

6. Не забравяйте да ги режете.

Внимавайте за това растение. Отстранете умиращите клонки и листа и се уверете, че върховете на вашите растения не стават твърде тежки.

 

Доматите са отлично растение за отглеждане в контейнери или в земята и въпреки че можете да му дадете минимално внимание, малко усилие от ваша страна ще допринесе за увеличаване и подобряване на вашата реколта.

Обичате ли да отглеждате домати?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи
Next: Какво ще се случи, ако ядем по 3 яйца всеки ден

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.