Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни
  • Новини

От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
dfbgfbdfngfhmghmhj.png

За едно лято ги подхранвам така 3 пъти: Доматите се превиват от плод чак до октомври

Опитайте и ще успеете!

 

Всъщност няма нищо по-добро от хапването на зрели домати, пресни, от собствената ви градина. Трудно е да се каже какво всъщност е по-добре: вкусът или ароматът. Отглеждането на собствени домати е сравнително лесно и е чудесен начин да спестите пари.

Прилагане на оборски тор, подходящ източник на светлина, често поливане, подрязване на долните листа и редовно плевене.

Всичко това е много необходимо за растежа на вашите растения, но може да се направи много повече. Ако сте решили да се пробвате в отглеждането на домати, трябва да знаете как да го направите правилно.

 

Ето някои съвети на Магазина за новини за постигане на най-добри резултати:

Първата стъпка е да посадите разсад в саксии. Уверете се, че има дупки на саксиите, така че водата няма да застоява.

Доматите процъфтяват в топлина и те няма да узреят правилно, ако не получат онова, от което се нуждаят. Трябва да получават поне 8 часа пряка слънчева светлина всеки ден. Поливайте разсада два пъти на ден, сутрин и вечер.

След три седмици до месец те са готови да преминат към почва. Всяка дупка трябва да изкопаете така че да бъдат достатъчно големи – 50-60 см дупки. Отворите трябва да бъдат разположени на най-малко 0,9 м. отстояние. Ако вашата градина е малка, разстоянието може да е 0.6 м.

Внимателно поставете растението в неговата дупка и напълнете с пръст. Едно твърдо, но нежно натискане е всичко, от което се нуждаете. Уплътняването на почвата твърде много намалява въздушния поток, водещ до ниски нива на кислород.

1. Засадете ги дълбоко.

Препоръчва се засаждане на две трети от растенията под земята. Въпреки че може да изглежда нелогично, доматите са малко по-различни от повечето растения.

Колкото по-дълбоко е засадено растението, толкова повече корени ще растат, което ще направи растението ви по-силно.

 

2. Поставете ги настрани, ако не можете да копаете дълбоко.

Ако не можете или не искате да копаете дълбоко (или почвата е твърде трудна), насадете домати странично, накланяйки ги леко надолу.

3. Подхранвайте доматите.

Дайте на доматите си много слънце и много здрава почва, редовно торене и достатъчно вода на седмица. Това трябва да ви помогне да получите големи сочни домати.

За да са вкусни и ароматни опитните градинари препоръчват плодните растения да се подхранят с малко английска сол и пепел (1 супена лъжица сол и 1 чаена чаша пепел на 10 литра вода). Изсипете само 1/2 литър от този разтвор под всяко растение.

4. Прикрепете ги.

Веднага след като растението стане достатъчно голямо, ще трябва да забиете кол или дебел клон в почвата, за да свържете растението.

Доматите са тежки и могат да повредят растението, така че за да остане изправено, се изисква допълнителна подкрепа.

 

5. Използвайте естествени торове.

Експертите препоръчват натрошени яйчни черупки и утайка от кафе и добавянето им към почвата заедно с растението. Той помага да се премахнат охлювите и прави почвата по-питателна.

6. Не забравяйте да ги режете.

Внимавайте за това растение. Отстранете умиращите клонки и листа и се уверете, че върховете на вашите растения не стават твърде тежки.

 

Доматите са отлично растение за отглеждане в контейнери или в земята и въпреки че можете да му дадете минимално внимание, малко усилие от ваша страна ще допринесе за увеличаване и подобряване на вашата реколта.

Обичате ли да отглеждате домати?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи
Next: Какво ще се случи, ако ядем по 3 яйца всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.