Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
  • Новини

Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
bdfnhgnfgnhgjmhgjmhj.png

Тиктокър заедно с негов приятел развълнуваха нищо неподозиращи дами на Главната,
като им подариха по едно цвете, разбра Plovdiv24.bg. 

Клипът на Стилян Василев за по-малко от 48 часа събра изключително голям интерес
и одобрение от потребителите на мрежата.

 

Това провокира любопитството ни и репортер се свърза с него, за да разбере, как е дошла идеята и какви са
неговите впечатления.

„Доброто ме мотивира да направя видеото. Искам да дам пример на младите, а и
не само, да започнат да правят малки жестове, защото те осмислят цялото ни забързано
ежедневие.

 

Трябва да бъдем добри един към друг, да се стараем да правим хората щастливи,
особено жените, които много често забравяме колко са нежни и имат нужда от нещо
малко, за да се усмихнат.“, сподели Василев.

Във видеото се вижда, как той спира дамите, заговаря ги, а зад гърба им приятелят
му подава роза.

 

„Дамите, на които подарявах цвете, реших да бъдат от всякаква възрастова група,
за да покажа, че всички са значими и уважавани. В предишни дни, когато сме се
разхождали, правили сме видеа и сме ги питали ми направи впечатление, че в повечето
случай те са тъжни, бързащи, угрижени или пък не в добро настроение.“, каза още той.

 

Според тиктокърът улегналите жени са приели по-добре жеста му и са се радвали
от сърце на постъпката му. По думите му видеото не е направено с цел популярност и гледания.

„Главната идея е хората да следват нашия пример. В бъдеще сме подготвили още
много подобни положителни инициативи“.

 

Потребителите в социалната мрежа са възхитени от постъпката на младия мъж. Особено
емоционално им е повлияла последната дама от клипа.

„Може ли повече такива хора да има?“

„Това е примерът, който трябва да се дава. Браво!“

„Изкуството да направиш една жена щастлива!“

 

„Разплакахте ме, момчета, браво! Хората са забравили чистотата, емоциите, чувствата,
скрити зад маски.“

„Бабата накрая! Евала!“

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брокер: Апартаментите в София поскъпват с 40-50% след…
Next: Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.