Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.
  • Без категория

Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.

Иван Димитров Пешев декември 16, 2025
Screenshot_6

Макар да изглеждат като най-непретенциозния плод в кухнята, бананите често се оказват истинско предизвикателство за съхранение. Те узряват бързо, изискват внимание и нерядко „се предават“ точно когато мислите да ги изядете.

Затова мнозина се чудят как този вкусен плод се разваля толкова бързо и често завършва в коша. Ще ви обясним защо се случва така и ще ви дадем съвет как да избегнете развалянето на бананите:

Експертката от Two City Vegans Менди Еппългейт установила, че бананите трябва да се държат далеч от фруктиерата, тъй като това води до бързото им потъмняване, пише Mirror.

Тя споделя, че фруктиерата е едно от най-лошите места за съхранение на банани, тъй като много други плодове, като ябълки и праскови, също отделят газ етилен. Ако държим бананите отделно, прекъсваме верижната реакция на презряването им.

Плодове като банани, ябълки и праскови отделят естествен газ – етилен, който действа като сигнал за узряване. Именно той прави плодовете по-меки, по-сладки и достатъчно ароматни, за да бъдат вкусни при консумация.

Но когато количеството етилен във въздуха стане прекомерно, процесът на узряване рязко се ускорява и плодовете много бързо преминават от сочни към развалени.

Бананите са особено чувствителни към етилена и едновременно с това сами произвеждат немалко от него.

Извадете ги от фруктиерата и ги увийте с фолио
Затова, ако желаете да ги съхраните свежи, добре е да ги извадите от общата фруктиера и да ги държите отделно – на кухненския плот, далеч от други плодове и от източници на топлина като фурната или фритюрника.

А ако целта ви е да удължите още повече живота на бананите, най-ефективният начин е да ограничите максимално отделянето на етилен. Това се постига лесно – просто увийте дръжките им със стреч фолио или алуминиево фолио.

„Увиването на дръжките на бананите в полиетиленово фолио ефективно забавя процеса на узряване при стайна температура. Дръжките отделят газ етилен, затова увиването го задържа. Този прост прийом позволява да се запазят бананите при стайна температура твърди и жълти по-дълго. Само малко парче полиетиленово фолио може да има голямо значение за удължаването на срока на годност на бананите“, обяснява Менди.

Бананите изпускат етилен основно през дръжките си, затова когато ги увиете в стреч фолио или алуминиево фолио, този газ не се разпространява свободно в околния въздух.

Ако извадите бананите от общата фруктиера, държите ги далеч от топлина и покриете зоната около дръжките, те могат да запазят свежестта си с още 10, а понякога дори до 14 дни повече от нормалното.

Ето и няколко блиц съвета от нас за съхраняването на бананите:

1. Разделяйте бананите един от друг.
Когато не са в чепка, те узряват по-бавно.

2. Дръжте зелените и жълтите банани отделно.
Смесите ли ги, зелените ще узреят много по-бързо.

3. Съхранявайте ги на най-сухото място в кухнята.
Влагата ускорява потъмняването.

4. Не поставяйте неузрелите банани в хладилник.
Студът поврежда кората и я потъмнява, преди плодът да стане сладък.

5. Замразявайте прекалено узрелите банани.
Обелете ги, нарежете и замразете — идеални са за смутита и десерти.

7. Не ги поставяйте близо до домати, авокадо, круши и ябълки.
Тези плодове отделят много етилен и ускоряват презряването.

8. Използвайте хартиена торбичка, ако желаете бананите да узреят по-бързо.
Тя задържа етилена около тях.

https://svobodnazona.com/

Continue Reading

Previous: „А къде е Марина?“ — учуди се татко, когато влезе с подаръци на 31 декември.
Next: Детето успяло не само да разкаже на родителите си за това, но и да докаже всичко казано.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.