Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната
  • Новини

Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
rarafattorra.jpg

Рафтовете с храна в магазините в цялата страна може да останат празни, защото няма да има кой да доставя стоките. припомня, че . Това потвърди изпълнителният директор на Съюз на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

„Единни сме в бранша, в протеста ще се включат петте сдружения в товарния сектор и двете сдружения на автобусните превозвачи“, допълни той, цитиран от glasnews.

Това означава, че . Градските автобуси в голяма част от градовете, като София, Бургас и Варна, са общински дружества. Затова не е ясно дали те ще се включат в протеста.

Основните искания на превозвачите са четири и протестът ще продължи докато те не бъдат изпълнени. Те са намаляване на акциза за горивата с 50% за срок от месеца, премахване на биодобавката в горивата за срок от шест месеца, тол таксите да не бъдат увеличавани, а автобусните превозвачи да получат пълния размер на компенсациите за отстъпките, които правят за пенсионери, деца и други, които по закон могат да пътуват с намаления.

Идеята е с двете мерки по отношение на горивата – намаляване на акциза и отпадане на биодобавката, цените им да паднат с 45-50 ст. за литър, а тол таксите да не бъдат променяни и да не товарят допълнително потребителите, обясни Йордан Арабаджиев пред „Труд“. Според разчети на превозвачите, ако тол таксите бъдат повишени и второкласните пътища в страната станат платени за камионите, цените на стоките и услугите ще нараснат и всички граждани ще трябва да плащат по 500 лв. допълнително на година.

Няма да бъде достатъчно да бъдат изпълнени само част от исканията ни, за да спрем протеста, обясни Йордан Арабаджиев. От бранша са единни, че всичките им искания трябва да бъдат изпълнени. Превозвачите поискаха и оставката на тримата министри, които имат отношение към дейността им – министърът на транспорта Николай Събев, на финансите Асен Василев и на регионалното развитие Гроздан Караджов.

На въпрос дали, ако бъдат изпълнени другите им искания, превозвачите ще оттеглят исканията си за оставки на министри, Йордан Арабаджиев обясни, че за тях са важни резултатите.

„Да има резултати, за нас това е важното. Ние не гоним политически цели, гоним резултати, които да окажат влияние върху инфлационните процеси и кризата“, заяви той.

През март в Испания имаше протест на превозвачите. Те протестираха доста дълго време, в резултат на което имаше празни рафтове по магазините. “Нищо чудно и тук да стигнем до такъв резултат. Ще протестираме докато има резултати.

Което означава, че може да има дефицит на стоки в магазините”, каза Йордан Арабаджиев. Протестът в Испания затрудни и работата на редица заводи. Накрая обаче правителството прие исканията на бизнеса и отдели 450 млн. евро за транспортния бранш, включително и намаление на акциза.

„Два месеца уж сме в комуникация с правителството, чуваме обещания, а резултат няма никакъв. Искаме реални действия, мина времето за обещания, за мислене, дошло е време за действия и резултати“, каза Йордан Арабаджиев.

„Очакваме най-накрая някой да се замисли сериозно за икономическата криза и как транспортната услуга влияе пряко върху цените на другите стоки“, допълни изпълнителният директор на Съюз на международните превозвачи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати
Next: Алина Кабаева заби нож в гърба на Путин: Ето защо е депресиран президентът

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.