Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната
  • Новини

Гледайте какво ще се случи в магазините, когато спрат всички превози в страната

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
rarafattorra.jpg

Рафтовете с храна в магазините в цялата страна може да останат празни, защото няма да има кой да доставя стоките. припомня, че . Това потвърди изпълнителният директор на Съюз на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

„Единни сме в бранша, в протеста ще се включат петте сдружения в товарния сектор и двете сдружения на автобусните превозвачи“, допълни той, цитиран от glasnews.

Това означава, че . Градските автобуси в голяма част от градовете, като София, Бургас и Варна, са общински дружества. Затова не е ясно дали те ще се включат в протеста.

Основните искания на превозвачите са четири и протестът ще продължи докато те не бъдат изпълнени. Те са намаляване на акциза за горивата с 50% за срок от месеца, премахване на биодобавката в горивата за срок от шест месеца, тол таксите да не бъдат увеличавани, а автобусните превозвачи да получат пълния размер на компенсациите за отстъпките, които правят за пенсионери, деца и други, които по закон могат да пътуват с намаления.

Идеята е с двете мерки по отношение на горивата – намаляване на акциза и отпадане на биодобавката, цените им да паднат с 45-50 ст. за литър, а тол таксите да не бъдат променяни и да не товарят допълнително потребителите, обясни Йордан Арабаджиев пред „Труд“. Според разчети на превозвачите, ако тол таксите бъдат повишени и второкласните пътища в страната станат платени за камионите, цените на стоките и услугите ще нараснат и всички граждани ще трябва да плащат по 500 лв. допълнително на година.

Няма да бъде достатъчно да бъдат изпълнени само част от исканията ни, за да спрем протеста, обясни Йордан Арабаджиев. От бранша са единни, че всичките им искания трябва да бъдат изпълнени. Превозвачите поискаха и оставката на тримата министри, които имат отношение към дейността им – министърът на транспорта Николай Събев, на финансите Асен Василев и на регионалното развитие Гроздан Караджов.

На въпрос дали, ако бъдат изпълнени другите им искания, превозвачите ще оттеглят исканията си за оставки на министри, Йордан Арабаджиев обясни, че за тях са важни резултатите.

„Да има резултати, за нас това е важното. Ние не гоним политически цели, гоним резултати, които да окажат влияние върху инфлационните процеси и кризата“, заяви той.

През март в Испания имаше протест на превозвачите. Те протестираха доста дълго време, в резултат на което имаше празни рафтове по магазините. “Нищо чудно и тук да стигнем до такъв резултат. Ще протестираме докато има резултати.

Което означава, че може да има дефицит на стоки в магазините”, каза Йордан Арабаджиев. Протестът в Испания затрудни и работата на редица заводи. Накрая обаче правителството прие исканията на бизнеса и отдели 450 млн. евро за транспортния бранш, включително и намаление на акциза.

„Два месеца уж сме в комуникация с правителството, чуваме обещания, а резултат няма никакъв. Искаме реални действия, мина времето за обещания, за мислене, дошло е време за действия и резултати“, каза Йордан Арабаджиев.

„Очакваме най-накрая някой да се замисли сериозно за икономическата криза и как транспортната услуга влияе пряко върху цените на другите стоки“, допълни изпълнителният директор на Съюз на международните превозвачи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Грандиозен скандал между премиера и превозвачите! Цяла България ще пати
Next: Алина Кабаева заби нож в гърба на Путин: Ето защо е депресиран президентът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.