Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в редиците на ГЕРБ! Арестуваха лидера и основател на партията
  • Новини

Шок в редиците на ГЕРБ! Арестуваха лидера и основател на партията

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
geraaba.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Шокираща е за ГЕРБ-Бургас новината, че е задържана една от най-важните фигури на партията от самото й създаване – общинският лидер Иван Вълков, предава „Флагман“.

Започнал кариерата си като политик от СО МАТ, където през 2006 година го намира бъдещият му съратник Димитър Николов, настоящ кмет на общината четвърти мандат. По това време Вълков работи като главен инженер. Включва се в стачката на промишлените предприятия в града срещу разбитите улици, организаторите на която впоследствие стават и основатели на партия ГЕРБ.

Още на първите европейски избори през май 2007 година ГЕРБ е втора политическа сила, след Атака, няколко месеца по-късно феноменът-партия излъчва от Бургас 7 народни представители и става водеща политическа сила до настоящия момент. ГЕРБ управлява община Бургас от 2007 година – с безапелационно мнозинство в Общинския съвет и с кмет, който би печелил избори, ако се явява, до края на живота си.

Авторитетът на Иван Вълков нараства в битието му като депутат в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС – превръща се в един от най-добрите ни специалисти по транспорт и комуникации. През цялото време – и в този момент, той е общински председател.

От около две години в личния му живот са настъпили промени, опитал се е да заживее в столицата, но се е оказало, че е по-добре да се завърне обратно в родния си град. Домът му е в кв.Сарафово. Междувременно той защитава докторантура в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и до миналата година преподава на студентите. През настоящата учебна година не е ангажиран с преподавателска дейност. Това съобщи близък до Вълков човек от партията.

Вчера в общинската организация на ГЕРБ се е провело редовно отчетно-изборно събрание в зала „Бойчо Брънзов“, на което Вълков си е направил отвод. Колегите му са го издигнали отново за лидер. Казал, че е уморен и че трябва да се помисли за негов приемник. Искал да се оттегли.

В телефонен разговор пък областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев заяви, че е шокиран от новината.

„Намирам се в Бургас. Сега чувам. Невъзможно е. Познавам Иван Вълков от много години. Той е най-честният човек. Не виждам сериозна причина за случващото се в кв. Сарафово“, заяви Бойчев.

Видимо беше, че иначе високият и добре сложен 57-годишен мъж, познат като физически здрав и издръжлив, изглежда болен. Той едва се крепи върху бастун, докато обискират автомобила му.

Тече претърсване в триетажната му къща в квартала. Там живеят родителите му, както и самият той заедно с половинката си.

Никога през годините не е имало съмнения, че Вълков би могъл да развива бизнес, несъответстващ със закона. Дори не се знае с какво изобщо се е занимавал през настоящата година. Според запознати е възможно да е жертва на личен конфликт с близки до скоро хора от семейния му кръг. Възможно е срещу него да са изпращани доноси – с цел да се опетни незаслужено името му.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов: Родители, спрете да мрънкате! Децата ви са тъпи не заради училището, а заради вас
Next: Голяма радост за пенсионерите. Вдигат им парите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.