Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в редиците на ГЕРБ! Арестуваха лидера и основател на партията
  • Новини

Шок в редиците на ГЕРБ! Арестуваха лидера и основател на партията

Иван Димитров Пешев май 11, 2022
geraaba.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Шокираща е за ГЕРБ-Бургас новината, че е задържана една от най-важните фигури на партията от самото й създаване – общинският лидер Иван Вълков, предава „Флагман“.

Започнал кариерата си като политик от СО МАТ, където през 2006 година го намира бъдещият му съратник Димитър Николов, настоящ кмет на общината четвърти мандат. По това време Вълков работи като главен инженер. Включва се в стачката на промишлените предприятия в града срещу разбитите улици, организаторите на която впоследствие стават и основатели на партия ГЕРБ.

Още на първите европейски избори през май 2007 година ГЕРБ е втора политическа сила, след Атака, няколко месеца по-късно феноменът-партия излъчва от Бургас 7 народни представители и става водеща политическа сила до настоящия момент. ГЕРБ управлява община Бургас от 2007 година – с безапелационно мнозинство в Общинския съвет и с кмет, който би печелил избори, ако се явява, до края на живота си.

Авторитетът на Иван Вълков нараства в битието му като депутат в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС – превръща се в един от най-добрите ни специалисти по транспорт и комуникации. През цялото време – и в този момент, той е общински председател.

От около две години в личния му живот са настъпили промени, опитал се е да заживее в столицата, но се е оказало, че е по-добре да се завърне обратно в родния си град. Домът му е в кв.Сарафово. Междувременно той защитава докторантура в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и до миналата година преподава на студентите. През настоящата учебна година не е ангажиран с преподавателска дейност. Това съобщи близък до Вълков човек от партията.

Вчера в общинската организация на ГЕРБ се е провело редовно отчетно-изборно събрание в зала „Бойчо Брънзов“, на което Вълков си е направил отвод. Колегите му са го издигнали отново за лидер. Казал, че е уморен и че трябва да се помисли за негов приемник. Искал да се оттегли.

В телефонен разговор пък областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев заяви, че е шокиран от новината.

„Намирам се в Бургас. Сега чувам. Невъзможно е. Познавам Иван Вълков от много години. Той е най-честният човек. Не виждам сериозна причина за случващото се в кв. Сарафово“, заяви Бойчев.

Видимо беше, че иначе високият и добре сложен 57-годишен мъж, познат като физически здрав и издръжлив, изглежда болен. Той едва се крепи върху бастун, докато обискират автомобила му.

Тече претърсване в триетажната му къща в квартала. Там живеят родителите му, както и самият той заедно с половинката си.

Никога през годините не е имало съмнения, че Вълков би могъл да развива бизнес, несъответстващ със закона. Дори не се знае с какво изобщо се е занимавал през настоящата година. Според запознати е възможно да е жертва на личен конфликт с близки до скоро хора от семейния му кръг. Възможно е срещу него да са изпращани доноси – с цел да се опетни незаслужено името му.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Иво Сиромахов: Родители, спрете да мрънкате! Децата ви са тъпи не заради училището, а заради вас
Next: Голяма радост за пенсионерите. Вдигат им парите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.