Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша
  • Новини

Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
eskskhkekfef.jpg

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов беше уволнен от като шеф на борда на ВМЗ-Сопот в началото на юни от тогавашния вицепремиер Корнелия Нинова.

Мотивите за смяната бяха влошеното финансово състояние на военния завод, според Нинова ВМЗ-Сопот завършил 2021 г. с печалба от 3,107 млн. лв., но за първото тримесечие на 2022 г. имало натрупана загуба от 1,64 млн. лв. и отказът на борда на предприятието да преведе 100% от дивидента за 2021 г. в бюджета до 30 април 2022 г., съобщава 24 часа.

Никола Стоянов пък се закани да съди Нинова за неверни твърдения, защото мотивите ѝ не отговарят на истината.

През ноември 2021 г., когато новият борд встъпил, военният завод трудно събирал пари за заплати. Със сериозната работа съветът на директорите успял до 15 декември да подпише договори за 102 милиона лева и да стабилизира завода.

Още мнения:

„До предсрочните избори се стигна, защото много случайни хора много бързо се оказаха част от политиката. И то на изключително високи позиции. Това са хора, на които не се е налагало да носят политическа отговорност“.

Това каза пред БНР Христо Панчугов, преподавател в НБУ (бил е зам. главен секретар на СДС, председател на младежката организация на партията. През 2013 година оглави партия „Синьо единство“).

И допълни:

„Навремето и ГЕРБ бяха такива. Имаха всички шансове да се превърнат в оздравителна за българската политика сила, но избраха да се превърнат в олицетворение на сливането на олигархията с държавния модел. Бойко Борисов има силен инстинкт за това как да се отговаря на обществените очаквания, за необходимостта всяко решение да бъде подкрепяно от хора отвъд тесния кръг на симпатии. Той успешно навигираше обществените очаквания в България, които обаче бяха праволинейни по това време, нямаше толкова разделителни линии“.

Според него големият проблем е в начина, по който се подготвят едни или други политици за позициите, които ще заемат след това:

„Има хора, които лесно се подведоха по основния и най-вредния мит на българския преход – неизбежното старо срещу новото. В рамките на сегашното управление видяхме комбинация на два фактора – на големия ентусиазъм за политическа промяна, който обаче не стъпваше на политически опит, и на нежелание да се допуснат хора с политически опит в процеса на вземане на решения. Кръгът, в който се вземаха решенията в ПП, беше тесен и бъркаше мечтите си с реалността. ПП са изпаднали в един от класическите синдроми на българската политическа действителност – да смятат, че те са единствени и непобедими. Тази партийна гордост води до мобилизиране, но и до затваряне“.

В предаването „Политически НЕкоректно“ Панчугов прогнозира малка вероятност ИТН да стане част от следващия парламент заради непоследователността и неспособността на партията да обясни позициите си:

„Не беше изненада напускането на управлението от ИТН. Изпълнението беше слабо. И то ще ги изкара от парламента… Тази четворна коалиция ни научи, че по-широко без ценностна основа, без единни оценки на ситуацията около нас, без възможността за дефиниране по общ начин на проблема и оттам да бъде намерено общо решение, е абсолютен провал“.

По думите му единственият разказ със смисъл и с подкрепа би бил „обединявайки се, формациите какво ще произведат, кой ще е премиерът, кои ще са министрите, в името на каква политика и в какви срокове“:

„В три поредни избора видяхме точно обратното – правеха едно и също, а очакваха различен резултат. И формациите оставяха отговора на въпроса „какво ще правим“ за след изборите. Това се провали с гръм и трясък. Този разказ очевидно не води до нищо. Големият въпрос е не дали ще възпроизведем същия парламент след следващите избори, а дали политическите формации ще убедят негласуващите граждани да отидат до урните… Не е важна политическата промяна, а просъществуването на политическите партии. Това е част от проблема на коалиционната политика в България. Ако няма откровен разговор с българските граждани оттук нататък, ще влезем в поредица от избори и по пътя ще отпаднат доста политици, които смятат, че политическото им оцеляване е важно“.

Силен реваншизъм в рамките на служебното правителство и поредица скандали очаква той в следващите месеци.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца
Next: Марко Семов: Така са изчезвали не само държави, но и империи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.