Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша
  • Новини

Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
eskskhkekfef.jpg

Служебният министър на икономиката Никола Стоянов беше уволнен от като шеф на борда на ВМЗ-Сопот в началото на юни от тогавашния вицепремиер Корнелия Нинова.

Мотивите за смяната бяха влошеното финансово състояние на военния завод, според Нинова ВМЗ-Сопот завършил 2021 г. с печалба от 3,107 млн. лв., но за първото тримесечие на 2022 г. имало натрупана загуба от 1,64 млн. лв. и отказът на борда на предприятието да преведе 100% от дивидента за 2021 г. в бюджета до 30 април 2022 г., съобщава 24 часа.

Никола Стоянов пък се закани да съди Нинова за неверни твърдения, защото мотивите ѝ не отговарят на истината.

През ноември 2021 г., когато новият борд встъпил, военният завод трудно събирал пари за заплати. Със сериозната работа съветът на директорите успял до 15 декември да подпише договори за 102 милиона лева и да стабилизира завода.

Още мнения:

„До предсрочните избори се стигна, защото много случайни хора много бързо се оказаха част от политиката. И то на изключително високи позиции. Това са хора, на които не се е налагало да носят политическа отговорност“.

Това каза пред БНР Христо Панчугов, преподавател в НБУ (бил е зам. главен секретар на СДС, председател на младежката организация на партията. През 2013 година оглави партия „Синьо единство“).

И допълни:

„Навремето и ГЕРБ бяха такива. Имаха всички шансове да се превърнат в оздравителна за българската политика сила, но избраха да се превърнат в олицетворение на сливането на олигархията с държавния модел. Бойко Борисов има силен инстинкт за това как да се отговаря на обществените очаквания, за необходимостта всяко решение да бъде подкрепяно от хора отвъд тесния кръг на симпатии. Той успешно навигираше обществените очаквания в България, които обаче бяха праволинейни по това време, нямаше толкова разделителни линии“.

Според него големият проблем е в начина, по който се подготвят едни или други политици за позициите, които ще заемат след това:

„Има хора, които лесно се подведоха по основния и най-вредния мит на българския преход – неизбежното старо срещу новото. В рамките на сегашното управление видяхме комбинация на два фактора – на големия ентусиазъм за политическа промяна, който обаче не стъпваше на политически опит, и на нежелание да се допуснат хора с политически опит в процеса на вземане на решения. Кръгът, в който се вземаха решенията в ПП, беше тесен и бъркаше мечтите си с реалността. ПП са изпаднали в един от класическите синдроми на българската политическа действителност – да смятат, че те са единствени и непобедими. Тази партийна гордост води до мобилизиране, но и до затваряне“.

В предаването „Политически НЕкоректно“ Панчугов прогнозира малка вероятност ИТН да стане част от следващия парламент заради непоследователността и неспособността на партията да обясни позициите си:

„Не беше изненада напускането на управлението от ИТН. Изпълнението беше слабо. И то ще ги изкара от парламента… Тази четворна коалиция ни научи, че по-широко без ценностна основа, без единни оценки на ситуацията около нас, без възможността за дефиниране по общ начин на проблема и оттам да бъде намерено общо решение, е абсолютен провал“.

По думите му единственият разказ със смисъл и с подкрепа би бил „обединявайки се, формациите какво ще произведат, кой ще е премиерът, кои ще са министрите, в името на каква политика и в какви срокове“:

„В три поредни избора видяхме точно обратното – правеха едно и също, а очакваха различен резултат. И формациите оставяха отговора на въпроса „какво ще правим“ за след изборите. Това се провали с гръм и трясък. Този разказ очевидно не води до нищо. Големият въпрос е не дали ще възпроизведем същия парламент след следващите избори, а дали политическите формации ще убедят негласуващите граждани да отидат до урните… Не е важна политическата промяна, а просъществуването на политическите партии. Това е част от проблема на коалиционната политика в България. Ако няма откровен разговор с българските граждани оттук нататък, ще влезем в поредица от избори и по пътя ще отпаднат доста политици, които смятат, че политическото им оцеляване е важно“.

Силен реваншизъм в рамките на служебното правителство и поредица скандали очаква той в следващите месеци.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца
Next: Марко Семов: Така са изчезвали не само държави, но и империи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.