Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов: Ще изгоня Лидл от България
  • Новини

Костадин Костадинов: Ще изгоня Лидл от България

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
ldiadladlald.jpg

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов нарече „престъпници“ полицаите, които вчера се озоваха на повикване в магазин „Лидл“ във Варна, където негови симпатизанти демонстративно влязоха без маски.

Ето какво пише той:

След вчерашния протест срещу ограничителните мерки пред германския магазин „Лидъл“ стоях почти до 22 ч. пред Трето РПУ във Варна, където беше арестуван един наш член. Пуснаха го, разбира се, и сега той ще съди престъпниците, които вчера пред очите ни се опитаха да го пребият, и когато той не им се даде, те му сложиха белезници.

В този ред на мисли се замислям, че много често разликата между престъпниците и голяма част от полицаите е само в това, че едните носят униформа, а другите не. Но както и да е.

На друго искам обаче да наблегна. Наближават избори. Не след 4 години, а само след 59 дни. На тези избори ние българите имаме историческия шанс веднъж завинаги да приключим не само с безумните античовешки мерки на здравните и полицейските власти. На тези избори имаме шанс веднъж завинаги да приключим с целия престъпен политически „елит“. Веднага щом Възраждане спечели изборите, ще се случат следните неща:

1. Всякакви видове ограничителни мерки отиват в историята, а срещу хората, които ги прокарваха, ще има пуснати стотици сигнали в прокуратурата, за да бъдат съдени и осъдени. Сигналите ще бъдат на база на документи от съответните институции, които ние ще направим публични.

2. Ще се погрижим всички видове чужди колониални вериги като „Лидл“, ограбващи и унижаващи българските граждани, да напуснат българския пазар. България не е държава от третия свят – щом не ни уважават и не спазват законите на страната, нямат място тук!

3. Незабавна и пълна нормализация на отношенията с Русия.

4. Премахване на плана за въвеждането на еврото от 1 януари 2024 г. и запазване на българския лев.

5. Създаване на преговорен екип за предоговаряне на членството на България в ЕС.

6. Насрочване на референдум за членството на България в НАТО.

7. Прекратяване на договора за американските бази в България.

Мога да продължа списъка още, но няма смисъл, защото важното е друго – няма друга организирана сила в България, освен Възраждане,коато да може да стори всичко това.

Времето на протестите почти изтече и те изиграха своята роля! Остана едно финално усилие – на 2 октомври да спечелим държавата! Когато управлението най-накрая отново е в български ръце, и когато българският народ застане зад Възраждане, няма да има сила, която да ни спре – независимо дали вън или вътре в страната.

Специално за чуждите магазини, и най-вече за изнасящата милиарди левове от България „Лидъл“ – не пазарувайте в тях! Има предостатъчно малки български магазини, има и хиляди български производители на храни в интернет, подкрепете тях! Нека българските пари остават в България, вместо да хранят немските пенсионери.“, пише той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събрах всички семки от динята и си ги сварих, пих 2 дни, а на 3-тия си починах, резултатът ще ви накара да го пробвате
Next: Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.