Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадин Костадинов: Ще изгоня Лидл от България
  • Новини

Костадин Костадинов: Ще изгоня Лидл от България

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
ldiadladlald.jpg

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов нарече „престъпници“ полицаите, които вчера се озоваха на повикване в магазин „Лидл“ във Варна, където негови симпатизанти демонстративно влязоха без маски.

Ето какво пише той:

След вчерашния протест срещу ограничителните мерки пред германския магазин „Лидъл“ стоях почти до 22 ч. пред Трето РПУ във Варна, където беше арестуван един наш член. Пуснаха го, разбира се, и сега той ще съди престъпниците, които вчера пред очите ни се опитаха да го пребият, и когато той не им се даде, те му сложиха белезници.

В този ред на мисли се замислям, че много често разликата между престъпниците и голяма част от полицаите е само в това, че едните носят униформа, а другите не. Но както и да е.

На друго искам обаче да наблегна. Наближават избори. Не след 4 години, а само след 59 дни. На тези избори ние българите имаме историческия шанс веднъж завинаги да приключим не само с безумните античовешки мерки на здравните и полицейските власти. На тези избори имаме шанс веднъж завинаги да приключим с целия престъпен политически „елит“. Веднага щом Възраждане спечели изборите, ще се случат следните неща:

1. Всякакви видове ограничителни мерки отиват в историята, а срещу хората, които ги прокарваха, ще има пуснати стотици сигнали в прокуратурата, за да бъдат съдени и осъдени. Сигналите ще бъдат на база на документи от съответните институции, които ние ще направим публични.

2. Ще се погрижим всички видове чужди колониални вериги като „Лидл“, ограбващи и унижаващи българските граждани, да напуснат българския пазар. България не е държава от третия свят – щом не ни уважават и не спазват законите на страната, нямат място тук!

3. Незабавна и пълна нормализация на отношенията с Русия.

4. Премахване на плана за въвеждането на еврото от 1 януари 2024 г. и запазване на българския лев.

5. Създаване на преговорен екип за предоговаряне на членството на България в ЕС.

6. Насрочване на референдум за членството на България в НАТО.

7. Прекратяване на договора за американските бази в България.

Мога да продължа списъка още, но няма смисъл, защото важното е друго – няма друга организирана сила в България, освен Възраждане,коато да може да стори всичко това.

Времето на протестите почти изтече и те изиграха своята роля! Остана едно финално усилие – на 2 октомври да спечелим държавата! Когато управлението най-накрая отново е в български ръце, и когато българският народ застане зад Възраждане, няма да има сила, която да ни спре – независимо дали вън или вътре в страната.

Специално за чуждите магазини, и най-вече за изнасящата милиарди левове от България „Лидъл“ – не пазарувайте в тях! Има предостатъчно малки български магазини, има и хиляди български производители на храни в интернет, подкрепете тях! Нека българските пари остават в България, вместо да хранят немските пенсионери.“, пише той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събрах всички семки от динята и си ги сварих, пих 2 дни, а на 3-тия си починах, резултатът ще ви накара да го пробвате
Next: Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.