Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Селфи на Ицо Хазарта с гълъб на рамото отприщи хиляди коментари
  • Новини

Селфи на Ицо Хазарта с гълъб на рамото отприщи хиляди коментари

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
gublbosicosc.jpg

„Малко е нахален, да“. Това написа Ицо Хазарта към своя снимка, на която вероятно се заиграва с новия премиер Гълъб Донев. За ден кадърът събра над 20 000 харесвания и повече от 870 коментара – в двете посоки.

„България има нужда от млади хора като вас. Желая Ви успех на 2 октомври и във всичките Ви бъдещи начинания. Кой знае, един гълъб стана и министър- председател.

Може и вас да ви повишат от „прост депутат и то от ПП“ /за неразбралите последното е шега/. Изпитвам дълбок респект към постигнатото от Ицо Хазарта“, обясни един от соттиците коментиращи.


Източник: plovdiv24

 

Още от политиците:

 

„Трябва да потиснем егото си и да излезем от детската градина”, каза той

България се нуждае от общ политически субект. Това каза в студиото на „Здравей, България” Ивайло Мирчев от „Демократична България”.

„Трябва да потиснем егото си и да излезем от детската градина, за да се разберем. Искаме да направим голямо демократично обединение за изборите – такова, което да изхвърли въобще въпроса, ще се коалирате ли с ГЕРБ, с БСП или с друга политическа сила. Хората ще имат възможност да гласуват за нещо голямо, което да гарантира бъдещата проатлантическа ориентация на страната. Затова искрено се надяваме на повече зрялост от колегите от „Продължаваме промяната””, поясни той.

И допълни, че от ДБ са се обявили твърдо срещу опитите за скрита преориентация на страната към Русия. „Надявам се това да е ясен сигнал за служебното правителство, че не трябва да се позволяват подобни неща. Не сме участвали в организацията на протестите от миналата седмица. Не е нужно политическа сила да ги организира.

Има достатъчно будни граждани, които са доста чувствителни на темата геополитическа и енергийна независимост на страната. По време на демонстрацията се свърза с нас вицепремиер Христо Алексиев и увери, че страната ни няма да е енергийно зависима. Нашата цел е да имаме много доставчици на природен газ”, каза още депутатът.

По думите му страната ни не се нуждае от допълнителни доставки от „Газпром”.

„В момента се удвоява терминалът в Гърция. Сега трябва да резервираме капацитет с лотове на самия терминал. Това не е трудна задача, длъжни сме като страна да реагираме адекватно. Природният газ и за октомври е осигурен. Работим във форсмажор, във война сме и е трудно да си представим как за месец, месец и половина, някой може да сключи дългосрочен договор, особено при тези галопиращи цени”, обясни Мирчев.

От ДБ вярват, че президентът работи в посока енергийна независимост, каза още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мариан Бачев спря на бензиностанция и побесня от този абсурд
Next: Ето я първата жена на ген. Радев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.