Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна промяна! ЕП прие със закон Минимална работна заплата навсякъде: 50% от
  • Новини

Огромна промяна! ЕП прие със закон Минимална работна заплата навсякъде: 50% от

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
eveveorpasprasl.png

снимка pixabay

Европарламентът прие закон, с който определя минималната заплата за ЕС. Идеята е да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП.

Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, се казва в прессъобщение на парламента.

Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.Европейският парламент прие закона за минималната работна заплата в ЕС, който трябва да задължи страните членки да „осигуряват достойни стандарти на живот и труд и да насърчават колективното договаряне за заплащането“, пише в прессъобщение на ЕП, предаде актуално.ком.

Не изпускай тези оферти:

Новото законодателство беше одобрено с 505 гласа „за“, 92 „против“ и 44 „въздържал се“.

Директивата, която е със срок за прилагане от 2 г., предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави „оценка за адекватност“ на минималната заплата, като взема предвид равнището на цените и на трудовите доходи.

При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде свързана със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея, или да е 60% от брутната медианна работна заплата.

Още през юни ЕП и страните членки на ЕС постигнаха споразумение по Директивата за адекватни минимални заплати, предложена от Европейската комисия още през октомври 2020 г.

В 21 от 27-те страни на ЕС минималната работна заплата е законово определена – включително в България. В останалите 6 – Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция, равнището на заплатите се определя чрез колективно договаряне. Изразена в евро, месечната минимална работна заплата варира в широки граници в ЕС – от 332 евро в България до 2202 евро в Люксембург, според данни на „Евростат“ от 2021 г.

Със закона сега се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.

Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.

Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати.

В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват, гласи решението на евродепутатите.

Освен това се предвижда страните от ЕС да създадат система за контрол, включително проверки и инспекции на място, за да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.

„Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и за жилища са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата.

Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени“, коментира евродепутът Агнес Йонгериус.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби
Next: Жена роди близнаци, бащата видя едното бебе и поиска развод веднага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.