Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов: Падат снаряди и бомби като на руска рулетка, ако стане това, свършено е с нас
  • Новини

Борисов: Падат снаряди и бомби като на руска рулетка, ако стане това, свършено е с нас

Иван Димитров Пешев септември 24, 2022
basboasbamsgmarebb.jpg

Мислех да ви говоря за цени на бензин, за газ, за храни. Вие виждате всеки ден. Не ме е страх от Киро и Асен, истински страх ме е как наивно се отнасят към „Запорожие“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Шумен.

Трябва такъв шум да вдигнем за тази централа, говорим за ядрен шантаж на Путин. Преди това е шантажът с атомната централа, тя трябва да е под особена охрана.

Ако падне друга ракета там?, пита Борисов. Ядрен взрив, заяви той. За какъв туризъм, производство, газ говорим? Всичко загива. Който може, бяга в Канада, а останалите?“ каза още Борисов.

Лидерът на ГЕРБ прочете точните данни за актуалното състояние на реакторите на АЕЦ „Запорожие“ и отново отбеляза риска от повреда при руските атаки.

Не изпускай тези оферти:

Страхувам се от падането на друга ракета. Миналата седмица удариха електропровода, ако се съвпадне, свършено е с нас. Всички 6 реактора са в състояние на студено спиране, не може да загаснат като печки, обясни Борисов.

Това трябва да се спре. Като на руска рулетка падат снаряди и бомби, обясни лидерът на ГЕРБ. Умолявам и Гълъб Донев и президента Радев да положат всички усилия за нашите притеснения

„Хиляди години е разпадът на това нещо. И те си играят! От това ме е страх, защото стоиш и не можеш да направиш нищо“, заяви още Бойко Борисов.

„Целият народ трябва да разбере, че ни очаква къртовски труд, за да се измъкнем от този лош сън две години“, каза в Русе председателят на ГЕРБ Бойко Борисов на среща с членове и симпатизанти.

„Сигурно ще се справим, но трябва народът да бъде единен и да разбере как са го измамили. Ако не го разбере, след зимата вече няма да има оправяне. България е преживявала войни, плащала е репарации, няма да изчезне България. Ще се стегнем и ще се измъкнем“, добави Борисов.

Той не спести критики към предишните управляващи, които са нии вкарали, по думите му, „само за 6 месеца“ в жестока икономическа криза. Борисов акцентира върху цената на горивата и обедняването на българите.

„Минус 36,2 милиарда. Ако народът категорично не ги отстрани от управлението, аз ви обещавам, че тези ще направят дълга по 50 милиарда. И ще забравите не за мостове, не за магистрали. Как ще си стегнете колана, не знам. Казвам го с болка и загриженост“, отбеляза Борисов.

„Кой допусна да вдигнат тока на бизнеса, за да се оправдаят с вдигането на цената на хляба? Те ни плашеха с продоволствена криза, а сега нашите производители на жито, царевица, ечемик – не могат да си продадат продукцията.

Тока го произвеждаме ние, слънчогледовото семе българско… Откъде дойде тая криза?! И така е във всяка една област“, отбеляза лидерът на ГЕРБ.

Той цитира служебния министър Шишков, който преди ден заяви: „Който е спрял „Хемус“, това е идиотия. Значи Кирил и Асен са идиоти. Не го казвам аз“, вметна Борисов.

Борисов коментира и войната в Украйна и по повод последното решение за частична мобилизация в Русия.

„Това, което много наши симпатизанти ме питат – защо си толкова рязък съм Путин. Той ни плаши с оръжия, ядрена война, нападна Украйна. Дори нещо да не му е харесало, има толкова много международни организации – можеше да ги покани, да видят. Така че, няма как да не съм рязък.

Ние подкрепяме силите на ЕС и НАТО и сме категорични. Да, убеден съм, че руският народ няма вина. Но този, който ги ръководи, е виновен. Това е агресия и тя трябва да бъде спряна незабавно!“, отсече Борисов.

„Когато има война, светът е разделен на бяло и черно, ние сме от бялата страна“, обобщи лидерът на ГЕРБ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Навални: Мобилизацията ще доведе до огромна трагедия
Next: Осъдиха на смърт китайски министър на правосъдието за корупция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.