Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адв. Марковски: Системата на МВР трябва да се прочисти
  • Новини

Адв. Марковски: Системата на МВР трябва да се прочисти

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
masrkasoaksvaskv.jpg

Таксиметровите шофьори поискаха законодателни промени, след като техен колега почина при побой в София. Какво може да се промени? По думите на адвокат Димитър Марковски в ефира на „Денят ON AIR приемането на условията на шофьорите са едно разумно решение.

„Проблемът беше наболял от доста дълго време. В повечето европейски държави е прието да има видеорегистратор и паник бутон за хората, работещи в тъмната част на денонощието“, заяви Марковски

По думите му е много важно да бъде изготвена съдебно-медицинската експертиза, която да разкрие има ли връзка между побоя и настъпилата смърт.

„Ако се установи, че човекът е починал от съдов инцидент, обвиненият не може да носи наказателна отговорност за умишлено убийство“, поясни той. Марковски добави, че в такъв случай извършителят може да понесе наказание за това, което е причинил – конкретен тип телесна повреда.

Не изпускай тези оферти:

Според него смъртта на таксиметровия шофьор не може да бъде определена като умишлено убийство.

В ефира на Bulgaria ON AIR адвокатът коментира и информацията, според която починалият има „висяща“ присъда за грабеж. Марковски е на мнение, че с цел избягване на инциденти и имайки предвид важността на превоза на пътници, следва да бъдат завишени критериите за наемане на работа.

„В системата на МВР трябва да започне вътрешно прочистване. В никакъв случай обаче не трябва всички служители да бъдат поставяни под общ знаменател“, допълни още той.

Таксиметровият шофьор Христо Йорданов е починал не от побой, а от масивен инфаркт на миокарда. Това сочат предварителните заключения от аутопсията, пише „Труд News“.

Днес от Софийска градска прокуратура съобщиха, че очакват резултатите от съдебно-медицинската експертиза, назначена още в деня на инцидента – 8 октомври.

По тялото на шофьора Христо има охлузвания и други повърхностни рани, но никоя от тях не е станала причина за смъртта му.

Рано е да се определи със сигурност точния час, когато е получен инфарктът.

При всички случаи силното вълнение и приливана на адреналин покрай скандала и сбиването са допринесли да се ускори сърдечният проблем на мъжа.

Тепърва след официалното заключение от експертизата от прокуратурата трябва да решат дали да променят обвинението на задържания по случая Йосиф Изза. Към момента е подведен под отговорност за нанасяне на смърт по непредпазливост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бившият шеф на КАТ: Щом редови полицайки си инжектират хиалурон, смятайте какво е нагоре
Next: Прогноза след Нова година: Литър олио скача до 6,50 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.