Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Одрин е в историята, там се изтарикатиха! Най-добрите цени вече са на друго място в Турция
  • Новини

Одрин е в историята, там се изтарикатиха! Най-добрите цени вече са на друго място в Турция

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
kapasifaksflas.jpg

Одрин се превърна в прекалено популярна дестинация, което накара хората с добър усет и търговците да се преместят на други места. От 24 Родопи разбираме, че новите дестинации за пазар с Люлебургаз и Чорлу.

Тъй като напливът в Одрин е огромен, особено през уикендите, търговците започнаха да вдигат цените много. Въобще не са това, което беше преди няколко месеца или миналата година.

Ето заради това по-запознатите пропускат популярната дестинация и отиват в Люлебургаз и Чорлу. Там си правят нощувка, така че хем да си натъргуват, хем малко да са на почивка.

Определено и на двете места е много по-евтино, от колкото в Одрин.

Не изпускай тези оферти:

Новата тенденция накара доста от организаторите на пътувания до Турция да организират двудневни шопинг екскурзии, най-вече до Люлебургаз.

Що се отнася до Чорлу, той се нарича Града на текстила. Там има много фабрики за тъкани и дрехи. Но като населено място има 270 хиляди население, заради което са налични много магазини на дребно и аутлети, в които отстъпките са още по-големи.

Още от Одрин:

Падна големият джакпот от 5 милиона турски лири в Турция. 7 души от Одрин, Ескишехир, Текирдаг, Бурса и истанбулските квартали Бакъркьой, Кадъкьой и Кагитане ще си поделят сумата. Късметлийските числа са 4, 16, 30, 52, 63, 72, 28 и 40. Фишът от Одрин е познал 5 от числата и това означава, че печели около 836 000 лири от общия награден фонд. Превърнати в лева това са около 90 000 лева.

Не се изключва и вариантът това да е българин. Такова предположение изрази Серхад Джейлан, букмейкърът от Одрин, който е пуснал фиша на късметлията.

„Снощи получихме съобщение от лотарията, с която сме свързани. При проверката се оказа, че тегленето в събота е ударило 7 дилъра в Турция. Видяхме, че един от тях е е при нас. Това е голям успех за Одрин. Ние също в миналото сме раздавали много печалби. Това е добра сума пари, която се надяваме, че ще бъде полезна за късметлиите. Надявам се, че по този начин ще продължим да докарваме късмет и за други клиенти в Одрин“ каза той пред турскaтa aгенция DHA.

„Все още не знаем кой е човекът. Разбира се, че е съвсем нормално късметлиите първо се скрият малко, защото не знаят какво да правят. В Одрин идват много български туристи, които често пускат фишове. Половината ни клиенти са от България. Така че е твърде вероятно комшия да е печалбарят“, допълни той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прогноза след Нова година: Литър олио скача до 6,50 лв.
Next: Зверски бой на кръстовище – под носа на полицията в Казанлък

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.