Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли
  • Новини

Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
uasjansvasovoas.jpg

кадри: 7/8 ТВ

В сряда Слави отново отговаря на въпросите на Тошко Йорданов в рубриката „Нещо лично“:

-Тошко Йорданов: Нямаше интервю, след което да не ме питат колко си болен и дали лекари не те чакат навсякъде, да те наливат със системи 6 часа?

-Слави Трифонов: Защо трябва да отговарям на такива жълти неща? Това са глупости! Да, адски ме боли кръста, поради един куп неща и така.

Не изпускай тези оферти:

Аз съм свикнал с такива въпроси. Всеки да си мисли каквото си иска.

Да, ужасно ме боли кръста, понеже си счупих крака преди около 10 години.

Да, ходя с патерица, защото си смених ставата. Беше ми закован кракът с 4 пирона. Заради това единият крак започна да става по-къс. И стана с 3 см по-къс, този счупеният крак, който промени цялото положение на гръбначния ми стълб. Той и сега много ме боли.

Аз реших да си сложа изкуствена става. В България се оперирах и си сложих изкуствена става. Въпреки добрата операция болката остана и продължавам да ходя с патерица. Това е положението.

„Като гледам какво се случва в българския парламент, някак си от само себе си реших да поема вината за всичко това.“, така коментира скорошните събития в парламента Слави Трифонов.

„Ами, да, вече така съм свикнал да съм виновен, че някак си отвътре ме напъва чувството да изкрещя: “Аз съм виновен! Заради мен парламентът буксува. Заради мен няма председател на парламента.

Защото разбирам от шоу и всичко, което гледате последните три дни по телевизията е създадено от мен, продуцирано от мен и написано от моите сценаристи. И заради мен председател на парламента е Краси Радков…. извинете – Вежди Рашидов”.

Обаче се оказа, че греша. Шокиран съм, но този път не съм аз. Троянският кон се оказа кобила. С червен косъм. И жълтите павета освен, че са криви, вече са и самотни.

Изходът е само един – референдум за президентска република. Вие сте суверенът и вие трябва да решите. Това зле скалъпено шоу ли искате да гледате непрекъснато или работещ, отговорен и кадърен политически елит?“, допълни той във фейсбук профила си.


Още политика:

„Последните два дена доказаха, че отново се придържаме към максимата, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. За пореден път партиите не разчетоха правилно резултата от изборите и продължиха да играят някаква собствена игра.

На моменти изглеждаше като че ли на инат и на лично отмъщение. В продължение на много години омразата започва да става по-силен стимул в политиката, дори по-силен отколкото желанието за власт“. Това каза в „Денят започва“ Виктория Василева, бивш народен представител от „Има такъв народ“.

„Много се надявах, че партиите този път ще подходят институционално, а за съжаление, голяма част от тях подходиха емоционално и там дойде сблъсъкът на неразбирането“, коментира тя.

Според нея е погрешна тезата, която анализаторите в много дълъг период от време са насаждали, че изборът на председател на НС ще обуслови бъдещото мнозинство в парламента.

„Изборът на председател на НС няма общо с последващите разговори дали управлението ще бъде коалиционно или друга форма на бъдещ кабинет. Дори част от партиите повече се притесняваха от това да не им лепнат поредния етикет, че са гласували с някоя политическа партия. По този начин се поставиха линиите дори преди самите разговори“, добави Василева.

Тя смята, че се злоупотребява с искането за прекалена публичност, защото има разговори, които е необходимо да се проведат в спокойна атмосфера без медии.

На въпрос от страна на водещата Христина Христина има ли път назад към политиката за Вас, Василева отговори така: „Винаги имам път към политиката, защото аз никога не съм можела да стоя безучастно и да гледам какво се случва в държавата. Но заради всичко, което натрупах като позитивен и негативен опит все още съм в ролята на зрител.

Ако реша отново да се връщам в политиката, ще взема решението много обмислено и премерено.“

Припомняме, че по време на последния работен ден на Василева на предното Народно събрание се случи нещо безпрецедентно. На трибуната се качиха представители на ПП, БСП, „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН), ГЕРБ и ДПС, които признаха колко уважават Василева и какъв голям професионалист е тя, което никога не се случвало в историята на парламента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мобилните телефони имат функция, която може да ви спаси живота. Малко хора знаят за нея
Next: Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.