Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли
  • Новини

Слави Трифонов разкри състоянието си: Единият ми крак става по-къс. Ужасно ме боли

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
uasjansvasovoas.jpg

кадри: 7/8 ТВ

В сряда Слави отново отговаря на въпросите на Тошко Йорданов в рубриката „Нещо лично“:

-Тошко Йорданов: Нямаше интервю, след което да не ме питат колко си болен и дали лекари не те чакат навсякъде, да те наливат със системи 6 часа?

-Слави Трифонов: Защо трябва да отговарям на такива жълти неща? Това са глупости! Да, адски ме боли кръста, поради един куп неща и така.

Не изпускай тези оферти:

Аз съм свикнал с такива въпроси. Всеки да си мисли каквото си иска.

Да, ужасно ме боли кръста, понеже си счупих крака преди около 10 години.

Да, ходя с патерица, защото си смених ставата. Беше ми закован кракът с 4 пирона. Заради това единият крак започна да става по-къс. И стана с 3 см по-къс, този счупеният крак, който промени цялото положение на гръбначния ми стълб. Той и сега много ме боли.

Аз реших да си сложа изкуствена става. В България се оперирах и си сложих изкуствена става. Въпреки добрата операция болката остана и продължавам да ходя с патерица. Това е положението.

„Като гледам какво се случва в българския парламент, някак си от само себе си реших да поема вината за всичко това.“, така коментира скорошните събития в парламента Слави Трифонов.

„Ами, да, вече така съм свикнал да съм виновен, че някак си отвътре ме напъва чувството да изкрещя: “Аз съм виновен! Заради мен парламентът буксува. Заради мен няма председател на парламента.

Защото разбирам от шоу и всичко, което гледате последните три дни по телевизията е създадено от мен, продуцирано от мен и написано от моите сценаристи. И заради мен председател на парламента е Краси Радков…. извинете – Вежди Рашидов”.

Обаче се оказа, че греша. Шокиран съм, но този път не съм аз. Троянският кон се оказа кобила. С червен косъм. И жълтите павета освен, че са криви, вече са и самотни.

Изходът е само един – референдум за президентска република. Вие сте суверенът и вие трябва да решите. Това зле скалъпено шоу ли искате да гледате непрекъснато или работещ, отговорен и кадърен политически елит?“, допълни той във фейсбук профила си.


Още политика:

„Последните два дена доказаха, че отново се придържаме към максимата, че нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. За пореден път партиите не разчетоха правилно резултата от изборите и продължиха да играят някаква собствена игра.

На моменти изглеждаше като че ли на инат и на лично отмъщение. В продължение на много години омразата започва да става по-силен стимул в политиката, дори по-силен отколкото желанието за власт“. Това каза в „Денят започва“ Виктория Василева, бивш народен представител от „Има такъв народ“.

„Много се надявах, че партиите този път ще подходят институционално, а за съжаление, голяма част от тях подходиха емоционално и там дойде сблъсъкът на неразбирането“, коментира тя.

Според нея е погрешна тезата, която анализаторите в много дълъг период от време са насаждали, че изборът на председател на НС ще обуслови бъдещото мнозинство в парламента.

„Изборът на председател на НС няма общо с последващите разговори дали управлението ще бъде коалиционно или друга форма на бъдещ кабинет. Дори част от партиите повече се притесняваха от това да не им лепнат поредния етикет, че са гласували с някоя политическа партия. По този начин се поставиха линиите дори преди самите разговори“, добави Василева.

Тя смята, че се злоупотребява с искането за прекалена публичност, защото има разговори, които е необходимо да се проведат в спокойна атмосфера без медии.

На въпрос от страна на водещата Христина Христина има ли път назад към политиката за Вас, Василева отговори така: „Винаги имам път към политиката, защото аз никога не съм можела да стоя безучастно и да гледам какво се случва в държавата. Но заради всичко, което натрупах като позитивен и негативен опит все още съм в ролята на зрител.

Ако реша отново да се връщам в политиката, ще взема решението много обмислено и премерено.“

Припомняме, че по време на последния работен ден на Василева на предното Народно събрание се случи нещо безпрецедентно. На трибуната се качиха представители на ПП, БСП, „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН), ГЕРБ и ДПС, които признаха колко уважават Василева и какъв голям професионалист е тя, което никога не се случвало в историята на парламента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мобилните телефони имат функция, която може да ви спаси живота. Малко хора знаят за нея
Next: Монета от 2 стотинки вече струва 10 000 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.