Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева
  • Новини

Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
viodoneva.jpg

След като вчера в медиите новина №1 бе убийството на актрисата Виолета Донева , първоначално бяха известни само оскъдни данни около инцидента . Звездата от сцената и киното е открита в коридора на жилището си с множество прободни рани и със следи от душене, съобщава България Он Ер.

Заподозряна за убийството на актрисата Виолета Донева е нейна близка роднина с психични проблеми – внучка или племенница. Засега задържани за престъплението няма.

Сигналът за убийството е подаден на 22 октомври.

То се случва в дома ѝ в столичния квартал „Изток“.

Не изпускай тези оферти:

Пред Bulgaria ON AIR синът ѝ Иво Стайков не пожела да коментира случилото се. „Води се разследване от компетентните органи, когато бъдат установени извършителите и има присъда, ще се знае кой какво е извършил“, каза Стайков.

През последните дни пред блока е имало постоянно полицейско присъствие.

Още една подробност от последните месеци видя бяла светлина в хода на разследването – Донева е била съкрушена след смъртта на съпруга си – бившият баскетболист Атанас Грънчаров.

От прокуратурата разпространиха информация, че не е ясно кога точно е извършено убийството, но изключиха версията, че става въпрос за имотен спор.

В социалните мрежи министърът на културата проф. Велислав Минеков написа, че е разтърсен от новината за убийството на Виолета Донева: „Няма думи, с които да се опише мъката от загубата на един без време прекъснат пълноценен живот, посветен на българската култура, на българския театър!“

Домът на убитата остава запечатан от разследващите.

Говори се, че по тялото на известната актриса, която беше намерена мъртва в дома си, има следи от насилие

Виолета Донева най-после отново е в устата на медиите, но по ужасен повод – известната актриса, която отдавна се оттегли от киното и театъра, беше намерена мъртва в апартамента си в столичния квартал „Изток“, а вече се говори, че е била убита. Името на жената, която дълги години беше във фокуса на интереса, отново ще бъде спрягано, но в кошмарни версии. Една от тях е, че е станала жертва на собствените си роднини, а по тялото й има следи от насилие. Засега от полицията официален коментар по темата няма.

Коя е Виолета Донева? Родена е в Петрич на 7 септември 1943 година. Внучка е на юриста политик Стефан Стефанов. Баща ?, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд. Тя, естествено, няма спомен от татко си. Малко след убийството на съпруга й, майката на Виолета – Цвета Джингарова, е откарана от Народната милиция в неизвестна посока. Отсъства 20 месеца и всички я отписват. За момиченцето се грижи баба му.

Изхвърлят семейството от апартамента край Докторската градина, тъй като партизански генерал хвърля око на жилището. Бабата събира набързо багажа, грабва малката и хуква да търси подслон. Но всички хлопват вратата си под носа на жената. Най-после адвокат от рода я пуска с детето в мазето си на „Руски паметник“.

Виолета прохожда именно там – в работилницата, в която юристът се прави на дърводелец, тъй като му е забранено за практикува занаята си. Бъдещата звезда дори не може да тича по двора – за да не ги докладва някой. Адвокатът все пак успява да уреди Виолета да зърне майка си, която довеждат от затвора за свиждането.

От красавицата Цвета Джингарова, която завършва литература в Софийския университет, са останали само очите. И Виолета започва да пищи. След като все пак я освобождават, жената няма право да преподава. Бабата скоро умира от рак, а братята й, които подкрепят останалото без мъж семейство, също си отиват един след друг – те са интелектуалци от Македония.

През 1947 година Цвета се записва на двегодишен курс в Театралното училище, където е заедно с Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова, а после отива да играе в Габрово. Оттам започват приключенията на Цвета и Виолета. Каквото и да се случва, дори да нямат пари за хляб на масата, Цвета държи малката да учи френски и да свири на пиано.

Към тях се присъединява и вторият баща на момичето – актьорът Кирил Донев, който е с 20 години по-възрастен от Цвета и с чиято фамилия Виолета успява да завърши със златен медал гимназия в Кюстендил и да влезе във ВИТИЗ. Завършва през 1966-та, а след време и Факултета по журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Хубавата жена в продължение на 25 години играе във Военния театър.

Два сезона е шеф на общинската трупа „Възраждане“. В неговата история остава като Елисавета Багряна в своята пиеса „Последната и първата жена“. Води ежеседмична рубрика в „Стандарт“, превежда пиеси – „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Донева е от оригиналните лица в родното кино. Дебютира през 1961-ва – във филма „Стръмната пътека“ на Янко Янков. Първата й главна роля е в „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев. През 1963-та снима с Кирил Илинчев по романа на Георги Марков „Анкета“, а през 1970-та за втори път работи с Борислав Шаралиев в „Сбогом, приятели“. През 1972 г. получава награда за своята Мария във филма на Людмил Стайков „Обич“. Играе в два филма на Иля Велчев – „Дубльорът“/1974/ и „Завръщане от Рим“/1977/. След 10 ноември се впуска в политиката – три мандата е шеф на СДС в квартал „Изток“. Но през 1994-та е силно разочарована и се отказва.

Първият съпруг на Виолета Донева е режисьорът Людмил Стайков. Той прави чудеса за нея, но скандалите между тях зачестяват, когато колеги обвиняват актрисата в клептомания. Единственият им син, Иво Стайков, се опитва да бъде достоен наследник на баща си в киното, но не му се получава. Между тримата съществуват сложни отношения, изпълнени с антагонизъм. Вторият съпруг на Виолета Донева е Атанас Грънчаров, когото тя нарича „моята опора“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева
Next: Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.