Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева
  • Новини

Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
viodoneva.jpg

След като вчера в медиите новина №1 бе убийството на актрисата Виолета Донева , първоначално бяха известни само оскъдни данни около инцидента . Звездата от сцената и киното е открита в коридора на жилището си с множество прободни рани и със следи от душене, съобщава България Он Ер.

Заподозряна за убийството на актрисата Виолета Донева е нейна близка роднина с психични проблеми – внучка или племенница. Засега задържани за престъплението няма.

Сигналът за убийството е подаден на 22 октомври.

То се случва в дома ѝ в столичния квартал „Изток“.

Не изпускай тези оферти:

Пред Bulgaria ON AIR синът ѝ Иво Стайков не пожела да коментира случилото се. „Води се разследване от компетентните органи, когато бъдат установени извършителите и има присъда, ще се знае кой какво е извършил“, каза Стайков.

През последните дни пред блока е имало постоянно полицейско присъствие.

Още една подробност от последните месеци видя бяла светлина в хода на разследването – Донева е била съкрушена след смъртта на съпруга си – бившият баскетболист Атанас Грънчаров.

От прокуратурата разпространиха информация, че не е ясно кога точно е извършено убийството, но изключиха версията, че става въпрос за имотен спор.

В социалните мрежи министърът на културата проф. Велислав Минеков написа, че е разтърсен от новината за убийството на Виолета Донева: „Няма думи, с които да се опише мъката от загубата на един без време прекъснат пълноценен живот, посветен на българската култура, на българския театър!“

Домът на убитата остава запечатан от разследващите.

Говори се, че по тялото на известната актриса, която беше намерена мъртва в дома си, има следи от насилие

Виолета Донева най-после отново е в устата на медиите, но по ужасен повод – известната актриса, която отдавна се оттегли от киното и театъра, беше намерена мъртва в апартамента си в столичния квартал „Изток“, а вече се говори, че е била убита. Името на жената, която дълги години беше във фокуса на интереса, отново ще бъде спрягано, но в кошмарни версии. Една от тях е, че е станала жертва на собствените си роднини, а по тялото й има следи от насилие. Засега от полицията официален коментар по темата няма.

Коя е Виолета Донева? Родена е в Петрич на 7 септември 1943 година. Внучка е на юриста политик Стефан Стефанов. Баща ?, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд. Тя, естествено, няма спомен от татко си. Малко след убийството на съпруга й, майката на Виолета – Цвета Джингарова, е откарана от Народната милиция в неизвестна посока. Отсъства 20 месеца и всички я отписват. За момиченцето се грижи баба му.

Изхвърлят семейството от апартамента край Докторската градина, тъй като партизански генерал хвърля око на жилището. Бабата събира набързо багажа, грабва малката и хуква да търси подслон. Но всички хлопват вратата си под носа на жената. Най-после адвокат от рода я пуска с детето в мазето си на „Руски паметник“.

Виолета прохожда именно там – в работилницата, в която юристът се прави на дърводелец, тъй като му е забранено за практикува занаята си. Бъдещата звезда дори не може да тича по двора – за да не ги докладва някой. Адвокатът все пак успява да уреди Виолета да зърне майка си, която довеждат от затвора за свиждането.

От красавицата Цвета Джингарова, която завършва литература в Софийския университет, са останали само очите. И Виолета започва да пищи. След като все пак я освобождават, жената няма право да преподава. Бабата скоро умира от рак, а братята й, които подкрепят останалото без мъж семейство, също си отиват един след друг – те са интелектуалци от Македония.

През 1947 година Цвета се записва на двегодишен курс в Театралното училище, където е заедно с Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова, а после отива да играе в Габрово. Оттам започват приключенията на Цвета и Виолета. Каквото и да се случва, дори да нямат пари за хляб на масата, Цвета държи малката да учи френски и да свири на пиано.

Към тях се присъединява и вторият баща на момичето – актьорът Кирил Донев, който е с 20 години по-възрастен от Цвета и с чиято фамилия Виолета успява да завърши със златен медал гимназия в Кюстендил и да влезе във ВИТИЗ. Завършва през 1966-та, а след време и Факултета по журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Хубавата жена в продължение на 25 години играе във Военния театър.

Два сезона е шеф на общинската трупа „Възраждане“. В неговата история остава като Елисавета Багряна в своята пиеса „Последната и първата жена“. Води ежеседмична рубрика в „Стандарт“, превежда пиеси – „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Донева е от оригиналните лица в родното кино. Дебютира през 1961-ва – във филма „Стръмната пътека“ на Янко Янков. Първата й главна роля е в „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев. През 1963-та снима с Кирил Илинчев по романа на Георги Марков „Анкета“, а през 1970-та за втори път работи с Борислав Шаралиев в „Сбогом, приятели“. През 1972 г. получава награда за своята Мария във филма на Людмил Стайков „Обич“. Играе в два филма на Иля Велчев – „Дубльорът“/1974/ и „Завръщане от Рим“/1977/. След 10 ноември се впуска в политиката – три мандата е шеф на СДС в квартал „Изток“. Но през 1994-та е силно разочарована и се отказва.

Първият съпруг на Виолета Донева е режисьорът Людмил Стайков. Той прави чудеса за нея, но скандалите между тях зачестяват, когато колеги обвиняват актрисата в клептомания. Единственият им син, Иво Стайков, се опитва да бъде достоен наследник на баща си в киното, но не му се получава. Между тримата съществуват сложни отношения, изпълнени с антагонизъм. Вторият съпруг на Виолета Донева е Атанас Грънчаров, когото тя нарича „моята опора“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева
Next: Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.