Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева
  • Новини

Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
viodoneva.jpg

След като вчера в медиите новина №1 бе убийството на актрисата Виолета Донева , първоначално бяха известни само оскъдни данни около инцидента . Звездата от сцената и киното е открита в коридора на жилището си с множество прободни рани и със следи от душене, съобщава България Он Ер.

Заподозряна за убийството на актрисата Виолета Донева е нейна близка роднина с психични проблеми – внучка или племенница. Засега задържани за престъплението няма.

Сигналът за убийството е подаден на 22 октомври.

То се случва в дома ѝ в столичния квартал „Изток“.

Не изпускай тези оферти:

Пред Bulgaria ON AIR синът ѝ Иво Стайков не пожела да коментира случилото се. „Води се разследване от компетентните органи, когато бъдат установени извършителите и има присъда, ще се знае кой какво е извършил“, каза Стайков.

През последните дни пред блока е имало постоянно полицейско присъствие.

Още една подробност от последните месеци видя бяла светлина в хода на разследването – Донева е била съкрушена след смъртта на съпруга си – бившият баскетболист Атанас Грънчаров.

От прокуратурата разпространиха информация, че не е ясно кога точно е извършено убийството, но изключиха версията, че става въпрос за имотен спор.

В социалните мрежи министърът на културата проф. Велислав Минеков написа, че е разтърсен от новината за убийството на Виолета Донева: „Няма думи, с които да се опише мъката от загубата на един без време прекъснат пълноценен живот, посветен на българската култура, на българския театър!“

Домът на убитата остава запечатан от разследващите.

Говори се, че по тялото на известната актриса, която беше намерена мъртва в дома си, има следи от насилие

Виолета Донева най-после отново е в устата на медиите, но по ужасен повод – известната актриса, която отдавна се оттегли от киното и театъра, беше намерена мъртва в апартамента си в столичния квартал „Изток“, а вече се говори, че е била убита. Името на жената, която дълги години беше във фокуса на интереса, отново ще бъде спрягано, но в кошмарни версии. Една от тях е, че е станала жертва на собствените си роднини, а по тялото й има следи от насилие. Засега от полицията официален коментар по темата няма.

Коя е Виолета Донева? Родена е в Петрич на 7 септември 1943 година. Внучка е на юриста политик Стефан Стефанов. Баща ?, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд. Тя, естествено, няма спомен от татко си. Малко след убийството на съпруга й, майката на Виолета – Цвета Джингарова, е откарана от Народната милиция в неизвестна посока. Отсъства 20 месеца и всички я отписват. За момиченцето се грижи баба му.

Изхвърлят семейството от апартамента край Докторската градина, тъй като партизански генерал хвърля око на жилището. Бабата събира набързо багажа, грабва малката и хуква да търси подслон. Но всички хлопват вратата си под носа на жената. Най-после адвокат от рода я пуска с детето в мазето си на „Руски паметник“.

Виолета прохожда именно там – в работилницата, в която юристът се прави на дърводелец, тъй като му е забранено за практикува занаята си. Бъдещата звезда дори не може да тича по двора – за да не ги докладва някой. Адвокатът все пак успява да уреди Виолета да зърне майка си, която довеждат от затвора за свиждането.

От красавицата Цвета Джингарова, която завършва литература в Софийския университет, са останали само очите. И Виолета започва да пищи. След като все пак я освобождават, жената няма право да преподава. Бабата скоро умира от рак, а братята й, които подкрепят останалото без мъж семейство, също си отиват един след друг – те са интелектуалци от Македония.

През 1947 година Цвета се записва на двегодишен курс в Театралното училище, където е заедно с Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова, а после отива да играе в Габрово. Оттам започват приключенията на Цвета и Виолета. Каквото и да се случва, дори да нямат пари за хляб на масата, Цвета държи малката да учи френски и да свири на пиано.

Към тях се присъединява и вторият баща на момичето – актьорът Кирил Донев, който е с 20 години по-възрастен от Цвета и с чиято фамилия Виолета успява да завърши със златен медал гимназия в Кюстендил и да влезе във ВИТИЗ. Завършва през 1966-та, а след време и Факултета по журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Хубавата жена в продължение на 25 години играе във Военния театър.

Два сезона е шеф на общинската трупа „Възраждане“. В неговата история остава като Елисавета Багряна в своята пиеса „Последната и първата жена“. Води ежеседмична рубрика в „Стандарт“, превежда пиеси – „Жената от морето“ на Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Донева е от оригиналните лица в родното кино. Дебютира през 1961-ва – във филма „Стръмната пътека“ на Янко Янков. Първата й главна роля е в „Двама под небето“ на Борислав Шаралиев. През 1963-та снима с Кирил Илинчев по романа на Георги Марков „Анкета“, а през 1970-та за втори път работи с Борислав Шаралиев в „Сбогом, приятели“. През 1972 г. получава награда за своята Мария във филма на Людмил Стайков „Обич“. Играе в два филма на Иля Велчев – „Дубльорът“/1974/ и „Завръщане от Рим“/1977/. След 10 ноември се впуска в политиката – три мандата е шеф на СДС в квартал „Изток“. Но през 1994-та е силно разочарована и се отказва.

Първият съпруг на Виолета Донева е режисьорът Людмил Стайков. Той прави чудеса за нея, но скандалите между тях зачестяват, когато колеги обвиняват актрисата в клептомания. Единственият им син, Иво Стайков, се опитва да бъде достоен наследник на баща си в киното, но не му се получава. Между тримата съществуват сложни отношения, изпълнени с антагонизъм. Вторият съпруг на Виолета Донева е Атанас Грънчаров, когото тя нарича „моята опора“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана зловещо! Не е мъж, а ето кой е убил актрисата Виолета Донева
Next: Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.