Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата
  • Новини

Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
ssudasidiasdas.jpg

Съседите ни са много бедни. Колкото и да се опитват да направят нещо, сякаш са прокълнати, не могат да направят нищо.
Те живеят в разрушена къща и единственото нещо, което Бог им е дал, са децата им.

Имат четирима сина и две дъщери. Те са прекрасни деца, но мнозина тук в квартала, като ги видят, обръщат главата на другата страна. Наричат ги с унизителни имена, въпреки че не са направили нищо лошо на никого.

Често в училище ги бият само защото са бедни.
Ние с мъжа ми им помагаме с каквото можем, често им плащаме комуналните, купуваме им храна, не е много, но и ние не сме много богати.

Никога не сме искали нищо в замяна. Правихме го от съжаление към децата.
Преди няколко месеца обаче по-малкият ни син се разболя, бъбреците му отказаха. Това бяха трудни моменти за нас.

Не изпускай тези оферти:

Лекарите ни посъветваха, че трябва да направим трансплантация, докато е още малък и да намерим повече потенциални донори, за да направим необходимите изследвания.

Когато казахме това на нашите съседи, те веднага се съгласиха и казаха, че ще дойдат с нас в болницата и ще вземат всичките шест деца със себе си. Те казаха: “Надяваме се че някой от нас ще може да помогне.”

Мислехме, че ще променят решението си но те наистина дойдоха.
Най-много ме нарани, че не дойде никой от нашите приятели и роднини, на които се обадихме.

Никой не отговори на молбата ни, а под „Никой“ имам предвид нашите братя и сестри… Никой не иска да рискува живота си, за да спаси сина ми. От всички, които попитахме, дойдоха само нашите съседи, заедно с децата си.

Просто се надявам и се моля на Бог, синът ми да не прекара остатъка от живота си на диализа, а бъбрекът ми да се окаже най-подходящ. Тогава ще бъда 100% щастлив. Господи, изпълни това мое желание!

Още интересни статии:

Всяка година чуваме за случаи с насилие над деца. В голяма част от тях виновни са именно родителите. Една сервитьорка в ресторант предусети, че едно дете е в подобна ситуация.

Флавиан Карвальо обслужвала семейство в заведението, в което работи в Ориндж Каунти, Орландо.

Тя забелязала, че 11-годишно момченце стои малко изолирано от останалите. То не се хранело, защото за него порция не била поръчала. Малко след това забелязала и синини по открити части на тялото му. Жената решила, че трябва да действа. Показала му зад гърба на родителите лист хартия с надпис „Имаш ли нужда от помощ“.

Флавиан попитала родителите защо детето не се храни, а отговорът бил, че момчето ще яде у дома по-късно, уточнява GlasNews.bg.

„Видях, че има голяма драскотина между веждите си. Няколко минути по-късно видях синина отстрани на окото му. Така че почувствах, че нещо наистина не е наред,“ казва тя.

След като детето кимнало, в отговор на написания въпрос на лист хартия, тя веднага се обадила на 911.

По-късно полицията научава, че вторият баща на момчето, Уилсън, е измъчвал детето, наказвал го с военни упражнения, връзвал го с главата надолу, изолирал го и го оставял без храна в продължение на дни.

Разследващите открили множество предмети, използвани като средство за наказание на непълнолетния – включително огънат метален прът, дървена метла, белезници и ремъци с тресчотки.

Уилсън е признат за виновен за насилие над деца и едно обвинение за неглижиране на грижите към тях.

Оказва се, че майката на момчето и съпругата на Уилсън, Кристен Суон, е признала, че е знаела за случващото се, но не е сигнализирала в полицията, нито са осигурявали необходимата медицинска грижа. Тя също е арестувана.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева
Next: Обрат на времето. Обличаме спешно дебелите дрехи! Снегът дойде и в България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.