Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата
  • Новини

Съседите ни са много бедни, но само те дойдоха днес в болницата

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2022
ssudasidiasdas.jpg

Съседите ни са много бедни. Колкото и да се опитват да направят нещо, сякаш са прокълнати, не могат да направят нищо.
Те живеят в разрушена къща и единственото нещо, което Бог им е дал, са децата им.

Имат четирима сина и две дъщери. Те са прекрасни деца, но мнозина тук в квартала, като ги видят, обръщат главата на другата страна. Наричат ги с унизителни имена, въпреки че не са направили нищо лошо на никого.

Често в училище ги бият само защото са бедни.
Ние с мъжа ми им помагаме с каквото можем, често им плащаме комуналните, купуваме им храна, не е много, но и ние не сме много богати.

Никога не сме искали нищо в замяна. Правихме го от съжаление към децата.
Преди няколко месеца обаче по-малкият ни син се разболя, бъбреците му отказаха. Това бяха трудни моменти за нас.

Не изпускай тези оферти:

Лекарите ни посъветваха, че трябва да направим трансплантация, докато е още малък и да намерим повече потенциални донори, за да направим необходимите изследвания.

Когато казахме това на нашите съседи, те веднага се съгласиха и казаха, че ще дойдат с нас в болницата и ще вземат всичките шест деца със себе си. Те казаха: “Надяваме се че някой от нас ще може да помогне.”

Мислехме, че ще променят решението си но те наистина дойдоха.
Най-много ме нарани, че не дойде никой от нашите приятели и роднини, на които се обадихме.

Никой не отговори на молбата ни, а под „Никой“ имам предвид нашите братя и сестри… Никой не иска да рискува живота си, за да спаси сина ми. От всички, които попитахме, дойдоха само нашите съседи, заедно с децата си.

Просто се надявам и се моля на Бог, синът ми да не прекара остатъка от живота си на диализа, а бъбрекът ми да се окаже най-подходящ. Тогава ще бъда 100% щастлив. Господи, изпълни това мое желание!

Още интересни статии:

Всяка година чуваме за случаи с насилие над деца. В голяма част от тях виновни са именно родителите. Една сервитьорка в ресторант предусети, че едно дете е в подобна ситуация.

Флавиан Карвальо обслужвала семейство в заведението, в което работи в Ориндж Каунти, Орландо.

Тя забелязала, че 11-годишно момченце стои малко изолирано от останалите. То не се хранело, защото за него порция не била поръчала. Малко след това забелязала и синини по открити части на тялото му. Жената решила, че трябва да действа. Показала му зад гърба на родителите лист хартия с надпис „Имаш ли нужда от помощ“.

Флавиан попитала родителите защо детето не се храни, а отговорът бил, че момчето ще яде у дома по-късно, уточнява GlasNews.bg.

„Видях, че има голяма драскотина между веждите си. Няколко минути по-късно видях синина отстрани на окото му. Така че почувствах, че нещо наистина не е наред,“ казва тя.

След като детето кимнало, в отговор на написания въпрос на лист хартия, тя веднага се обадила на 911.

По-късно полицията научава, че вторият баща на момчето, Уилсън, е измъчвал детето, наказвал го с военни упражнения, връзвал го с главата надолу, изолирал го и го оставял без храна в продължение на дни.

Разследващите открили множество предмети, използвани като средство за наказание на непълнолетния – включително огънат метален прът, дървена метла, белезници и ремъци с тресчотки.

Уилсън е признат за виновен за насилие над деца и едно обвинение за неглижиране на грижите към тях.

Оказва се, че майката на момчето и съпругата на Уилсън, Кристен Суон, е признала, че е знаела за случващото се, но не е сигнализирала в полицията, нито са осигурявали необходимата медицинска грижа. Тя също е арестувана.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови разкрития заплитат мистерията около убийството на актрисата Виолета Донева
Next: Обрат на времето. Обличаме спешно дебелите дрехи! Снегът дойде и в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.