Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени
  • Новини

Изчезнал през 1991 г. мъж се върна след 30 години със същите дрехи и без спомени

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
izczncnaclaslcas.jpg

Ще ви разкажа за нещо много интересно, което се случи в Румъния и е местна сензация. Става въпрос за доста странна и сюрреалистична история, но пък напълно истинска!

Главен герой в нея е Василе Горгос, мъж, изчезнал преди 30 години. Тогава е на 63, живее в селската част на Румъния в село Бухочи. В началото на никой не му прави впечатление, защото е продавач на добитък и често ходи по различни гравове и панаири, за да се договаря. Той правил много такива пътувания, винаги се връщал навреме и без проблеми.

Пред 1991 година обаче тръгва на път, взима си билет за влака и казва, че до няколко дни ще се върне. Тогава го виждат за последно и той не се връща в уречения срок.

Роднините му докладват на полицията, че го няма. Търсенето обаче не води до резултат. В доклада пише, че най-вероятно Василе е станал жертва на бандити. В селото му отслужват панахида и го смятат за починал.

Не изпускай тези оферти:

И това остава така до месец август, 2021 година. В един неделен следобед, тих и спокоен, пред къщата на семейство Горгос спира непозната кола. От нея е избутан стар човек. Този човек…
Се оказва 93-годишният Василе горгос. Носи същите дрехи, с които е изчезнал преди 30 години.

Колата веднага отпрашва. Съседи видяли сцената, но останали в шок, за да си спомнят нейния номер или лика на шофьора. Друг не излиза от колата освен Горгос. Семейството му чува данданията и излиза. Те разпознават стареца и изпадат в шок. Освен, че носи старите си дрехи, в джоба му се намира билета за влак, който е купил преди 30 години.

Той обаче не ги разпознава. И не си спомня къде е бил през всичките тези години и какво е станало. Външният вид обаче е добър – чист е, не е отслабнал, грижили са се добре за него.

В дрехите му е намерена и старата му лична карта. Специалистите смятат, че паметта му е изчезнала заради неврологичен характер.

Когато репортери го питат къде е бил, той просто казва:
„Бях у дома.“.

Спомня си само събитията, преди изчезването му.

Още новини:

Наказанието за убийството на студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина на 30 септември 2008 г. изтече и след него остана само мъката на майката на момчето.

В началото на юли 2018 г. ВКС намали присъдите на подсъдимите за престъплението – от 15 г.

на 10 г. затвор за Александър Георгиев и от 6 г. на 4,6 г. решетки за Радослав Кирчев. Обвинителният акт срещу тях бе внесен през декември 2012 г. след дълги години на разследване и дори погрешен обвиняем.

Пътят

Към 21 ч. на 30 септември Мишо излиза от дома си в жк „Младост 3“, като казва на майка си Христина, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит, който му предстои, и че скоро ще се прибере. Около половин час по-късно той среща кръвожадна наказателна бригада, която отнема живота му, пише „Телеграф“.

Няколко момчета, които се изживяват като „чистачи на гейове“ в Борисовата градина, припознават Михаил като такъв и абсолютно безпричинно го нападат там. Години по-късно един от тях ще разкаже в полицията, че си направили наказателен отряд, събирали се и плашели хомосексуалните в Борисовата градина. Как са преценявали кой какъв е, не обясняват. Радослав Кирчев-Рацата и Александър Георгиев-Джи срещат двама мъже на алея и без да знаят дори, че те са познати помежду си, се нахвърлят върху единия.

Започва ритане и бой. Мъжът пада и стене, хърка и диша тежко. Млатенето не спира, вземат му мобилния телефон и документи. Нападателите бягат. Разделят се на кино „Изток“ и групата спира да се събира да плаши хомосексуалисти в парка.

Стаяване

Членовете на бандата се разбират да не казват на никого какво се е случило в парка. Всеки трябва да има версия къде е бил по време на нападението. Безжизненото тяло на Михаил е открито на 1 октомври. Започва разследване и още в началото криминалистите се отклоняват в грешна посока.

Върху дрехите на мъртвия Михаил те намират косъм. По морфологично сходство достигат до един от най-близките приятели на жертвата – Явор Борисов. Няколко седмици по-късно експертизите променят посоката на разследването. След изготвяне на ДНК експертиза е установено по категоричен начин, че косъмът не е на Явор. Обвиненията спрямо него са свалени.

Застой

Без заподозрян разследването спира и влиза в задънена улица. То продължава почти 4 г. Когато Стоянов е открит мъртъв в една от алеите на Борисовата градина, в него не са намерени мобилен телефон и документи. Профилът на жертвата не дава никаква яснота на разследващите защо някой може да го е убил. Михаил е кротък, спокоен и организиран младеж, с отличен успех като студент последна година в Медицинската академия, с малко, но добре подбрани приятели.

Насока

Именно телефонът, който биячите взимат от жертвата си, по-късно се оказва основното доказателство, което насочва разследващите. След време телефонът е активиран и полицаите стигат до Радослав Кирчев и Александър Георгиев. Според разследващите Кирчев и Георгиев са нанесли смъртоносни удари на студента по медицина. Единият го хванал за главата и започнал да го души, като с двете си ръце силно го притиснал в областта на шията около гръкляна.

Михаил се съпротивлявал, затова другият му затиснал ноздрите и устата. Така след известно време Михаил престанал да се съпротивлява, защото се задушил. Смъртта му е настъпила по особено мъчителен начин и до последно е осъзнавал всичко, което става с него. Според прокуратурата убийството е по хулигански подбуди – да се покаже перчене, самоцелна демонстрация на сила и на явно незачитане на морала в обществото.

Полицаи коментираха тогава, че има и други пострадали при набези в Борисовата градина, за щастие само с нанесени телесни повреди и отнети вещи. Жертва на нападенията са не само хора с хомосексуална ориентация.

Процесът

На първа инстанция Софийският градски съд осъди Александър Георгиев на 13 г. затвор, а Радослав Кирчев – на 4 г. и 10 месеца. Апелативният съд увеличи наказанията съответно на 15 и на 6 г. затвор. През 2018 г. ВКС се произнесе окончателно, намалявайки ги.

Майката

„Всичките пари на света да ми дадат – аз не съм го купила това дете, аз съм го създала, аз съм го гледала, аз съм видяла първите три крачки на прохождане, как се вдигаше на пръсти и с пръстче достигаше да отвори вратата, как се радваше, как изживяваше… тези моменти за мене са безценни“, коментира пред журналисти майката на убития студент.

Почернената жена заяви още: „Не трябва да се убиват хора безпричинно само защото някой не ни харесва. Ако разсъждаваме така и започнем да прочистваме, както те (задържаните – б.р.) са казали, значи и ние трябва да прочистваме от убийци, защото доста станаха убийците в тази държава“.

Правозащитните организации Български хелзинкски комитет и Амнести Интърнешънъл подеха международна кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов.

Съдът в Страсбург

На 14 юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, с което настоява България да запише в НК, че престъпленията на хомофобска основа са утежняващо вината обстоятелство. ЕСПЧ отбелязва, че българският съд е установил вината на нападателите на Михаил Стоянов и ги е осъдил, без да отчита обстоятелството, че престъплението е извършено от хомофобски подбуди, защото НК у нас не прави подобна разлика при убийствата.

Допълва се, че произнесените присъди са били под законовия минимум заради чистото съдебно минало на убийците и това, че са млади. ЕСПЧ постанови, че в случая със Стоянов са били нарушени забраната за дискриминация и правото на живот и присъди България да изплати на майката обезщетение от 7000 евро неимуществени вреди и 3183,90 евро разноски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е! Ножът опря до кокал: Масово продават семейни хотели и комплекси, само в Банско са над 60
Next: Ако видите жена, която да показва такава черна точка, трябва веднага да се обадите в полицията

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.