Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банкер от България и семейството му живеят в Лондон като първобитни хора, за да пестят от ток и отопление
  • Новини

Банкер от България и семейството му живеят в Лондон като първобитни хора, за да пестят от ток и отопление

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
bannkekekrkasbg.jpg

Пестелив баща включва отоплението си веднъж седмично и кара семейството си да носи фенери, за да спести пари.

53-годишният българин Чавдар Тодоров живее в Лондон. Той е въвел политика „без електричество у дома“, за да намалят годишната си сметка за ток от 3800 паунда.

Чавдар Тодоров е взел множество фенери за 8,48 паунда и сега той, жена му и двете му деца ги използват, за да се придвижват из къщата, след като се стъмни.

 Челните фенери, които се включват сами и реагират на движение.

Не изпускай тези оферти:

Това означава, че той, съпругата Мода на 49 г., и децата им Никол на 20 г. , и Тео на 14 г., се топлят, като се увиват в палта и одеяла, а отоплението в дома им се включва само веднъж седмично.

Тодоров е банкер по професия.

„Сякаш сме се върнали в 18 век. Не знаем каква ще бъде сметката, така че правим всичко възможно. Носим фенерчетата на главите си. Придвижваме се, без да палим светлините.Намаляваме гледането на телевизия и я пускаме само ако се налага“, казва той пред английското издание Daily Mail.

Г-жа Тодорова е учител по йога от Барнет, Лондон.

„Опитваме се да мислим позитивно, но е трудно. Не пускам парно, ако съм сам вкъщи и просто си държа якето. Съпругът ми излезе със забавната идея за използване на фенерчета. Държим светлините изключени и използваме фенерчетата си, но е страшно и не се чувствам толкова в безопасност… В нашия район е имало много кражби с взлом. Запалваме свещи и се опитваме да го направим романтично.“

Г-жа Тодорова твърди, че дори и с промените семейството е нервно как ще изглежда следващата им сметка.

„Преди плащахме 140 паунда на месец, а през юни скочиха до 320 паунда“, обяснява тя пред Daily Mail.

„Задната ни врата не е много изолираща и наистина можете да почувствате студа и вятъра… Включваме отоплението само веднъж седмично, само за да вкараме малко топлина в къщата“, разказва тя.  

Въпреки това г-жа Тодорова се надява, че те няма да се превърнат в постоянна основна част от нейното домакинство занапред.

Съпругът й описва ситуацията като „от 18 век“.

„Не знаем каква ще е сметката в края на месеца, така че правим всичко възможно. Сега мога да нося фенерчето и да се придвижвам, без да паля светлините. Намаляваме гледането на телевизия и я пускаме само понякога. Правим всичко, което можем“, допълва Чавдар. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко
Next: Трагедия! Зъболекар загина в зверска катастрофа с 4 коли на АМ Струма

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.