Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница
  • Новини

Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
brrroaskraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дияна Плачкова била приета за лечение на химическо изгаряне на краката, след като количеството течност, с която е пълен калъфът, се изляла върху краката ѝ

Нелеп инцидент с калъф за телефон вкара в болница пловдивчанка, научихме от TrafficNews.bg.

Дияна Плачкова била приета за лечение на химическо изгаряне на краката, след като количеството течност, с която е пълен калъфът, се изляла върху краката ѝ.

Преди около година Плачкова закупила от известна марка магазини за дрехи и аксесоари протектор за телефон. Калъфът имал „двоен гръб“, пълен с течност, в която плували брокатени частици. Подобни модели станаха модерни преди няколко години и са изключително разпространени в търговската мрежа. Цените им вървят между 20 и 30лв.

След четири месеца употреба обаче настъпил странен инцидент, твърди пловдивчанката. Преди няколко дни Дияна излязла със своя приятелка в парка. Седнали на пейка и тя сложила телефона върху краката си. Когато се изправила, усетила странен дискомфорт в областта на бедрата, който след малко се превърнал в болка. Прибрала се, а щом съблякла дрехите си, видяла, че краката ѝ са силно зачервени.

„Взех си телефона да звънна на моя приятелка. Видях, че има някаква странна течност, която е изтекла от телефона ми. В шока помислих, че е проблем с батерията му, изключих го и го оставих настрана. Тръгнах към УМБАЛ „Свети Георги“, където веднага ме приеха с химическо изгаряне и реагираха светкавично“, разказва пловдивчанката.

Уточняваме, че химичните изгаряния се получават след попадане на силно химично вещество върху кожата. Химикалите, които могат да предизвикат изгаряния, обикновено са силни киселини или основи. Те водят до различни последици за здравето на кожата, и както в случая на Дияна – локално зачервяване и болка. Затова в болницата на лични разноски тя е била подложена на промивка, превръзки и изследвания. По свое желание останала и четири дни под лекарско наблюдение, поради опасения от некротизиране на кожата. Предстои да бъде изписана на 24 февруари.

Плачкова твърди, че телефонът не е бил изтърван или калъфчето наранявано, така че да се наруши целостта му. По нейни съмнения обаче именно течността, в която е поставен брокатът, е причинила изгарянето.

„Първоначално мислех, че е от батерията. После забелязах, че калъфът е спукан. Телефонът ми сега работи безупречно. Не съм се поливала с нищо, не съм яла нещо, което да предизвика реакция. Няма как да е от дънките, защото съм ги носила и преди“, казва Плачкова. Пловдивчанката заключва, че при други обстоятелства би сезирала отговорните институции за опасния артикул. Той обаче е купен преди близо година и касовата бележка вече е изхвърлена.

Проблем въщност се оказва неясното съдържание на течността, с която се пълнят този тип калъфи. Те са изключително широко разпространени на пазара и особено популярни сред тийнейджъри и деца. Лесно могат да се закупят и на символични цени от сайтове като AliExpress. Но докато марките за скъпи протектори за телефони твърдят, че материалите, вложени в изработката, отговарят на европейските стандарти за безопасност – то при тези в широката търговска мрежа доказателство за качество няма!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите в Щатите скърбят: Почина легендарният Бай Донко
Next: Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.