Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница
  • Новини

Калъф за телефон с брокатена течност вкара жена в болница

Иван Димитров Пешев февруари 24, 2023
brrroaskraskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дияна Плачкова била приета за лечение на химическо изгаряне на краката, след като количеството течност, с която е пълен калъфът, се изляла върху краката ѝ

Нелеп инцидент с калъф за телефон вкара в болница пловдивчанка, научихме от TrafficNews.bg.

Дияна Плачкова била приета за лечение на химическо изгаряне на краката, след като количеството течност, с която е пълен калъфът, се изляла върху краката ѝ.

Преди около година Плачкова закупила от известна марка магазини за дрехи и аксесоари протектор за телефон. Калъфът имал „двоен гръб“, пълен с течност, в която плували брокатени частици. Подобни модели станаха модерни преди няколко години и са изключително разпространени в търговската мрежа. Цените им вървят между 20 и 30лв.

След четири месеца употреба обаче настъпил странен инцидент, твърди пловдивчанката. Преди няколко дни Дияна излязла със своя приятелка в парка. Седнали на пейка и тя сложила телефона върху краката си. Когато се изправила, усетила странен дискомфорт в областта на бедрата, който след малко се превърнал в болка. Прибрала се, а щом съблякла дрехите си, видяла, че краката ѝ са силно зачервени.

„Взех си телефона да звънна на моя приятелка. Видях, че има някаква странна течност, която е изтекла от телефона ми. В шока помислих, че е проблем с батерията му, изключих го и го оставих настрана. Тръгнах към УМБАЛ „Свети Георги“, където веднага ме приеха с химическо изгаряне и реагираха светкавично“, разказва пловдивчанката.

Уточняваме, че химичните изгаряния се получават след попадане на силно химично вещество върху кожата. Химикалите, които могат да предизвикат изгаряния, обикновено са силни киселини или основи. Те водят до различни последици за здравето на кожата, и както в случая на Дияна – локално зачервяване и болка. Затова в болницата на лични разноски тя е била подложена на промивка, превръзки и изследвания. По свое желание останала и четири дни под лекарско наблюдение, поради опасения от некротизиране на кожата. Предстои да бъде изписана на 24 февруари.

Плачкова твърди, че телефонът не е бил изтърван или калъфчето наранявано, така че да се наруши целостта му. По нейни съмнения обаче именно течността, в която е поставен брокатът, е причинила изгарянето.

„Първоначално мислех, че е от батерията. После забелязах, че калъфът е спукан. Телефонът ми сега работи безупречно. Не съм се поливала с нищо, не съм яла нещо, което да предизвика реакция. Няма как да е от дънките, защото съм ги носила и преди“, казва Плачкова. Пловдивчанката заключва, че при други обстоятелства би сезирала отговорните институции за опасния артикул. Той обаче е купен преди близо година и касовата бележка вече е изхвърлена.

Проблем въщност се оказва неясното съдържание на течността, с която се пълнят този тип калъфи. Те са изключително широко разпространени на пазара и особено популярни сред тийнейджъри и деца. Лесно могат да се закупят и на символични цени от сайтове като AliExpress. Но докато марките за скъпи протектори за телефони твърдят, че материалите, вложени в изработката, отговарят на европейските стандарти за безопасност – то при тези в широката търговска мрежа доказателство за качество няма!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите в Щатите скърбят: Почина легендарният Бай Донко
Next: Български професор е притеснен: Очаква се следващият трус да е близо до нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.