Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя
  • Новини

Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
ashaskkyasoyiaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мъж на име Хикмет Кая доказва, че добрите намерения и упоритата работа могат да се възнаградят богато. Пенсионираният турски шеф на горско стопанство позира гордо пред безплодната земя, която през годините той и екипът му са превърнали в буйна гора. Той започва кариерата си в град Синоп през 1978 г. и докато се пенсионира 19 години по-късно, наследството му продължава да расте – буквално.

Работейки заедно със своя екип и група селяни, те засаждат над 30 000 000 фиданки по време на службата си. Дълго след пенсионирането му тези дървета продължават да растат и днес тази безплодна стъпаловидна земя е претърпяла невероятна трансформация.

Четиридесет години, след като първото дръвче, той се завръща в сега тучната земя със снимка на някога безплодната среда, подчертавайки каква огромна разлика има в пейзажа. Излишно е да казвам, че мъжът признава, че е много доволен от резултатите.

Това е прекрасен пример за останалата част от страната. Според Global Forest Watch , в Турция се наблюдава намаление на дървесната покривка с 5,4% от 2000 г. насам. Обезлесяването е основната причина за голяма част от това явление, така че примерът, който той дава е от особено значение за младите хора.

Борбата с обезлесяването често се свежда до промени в правителствените политики. Все пак това не е попречило на хората да вземат нещата в свои ръце и да предприемат действия. От Индия през Гана и Китай , хората се заемат с каузата и засаждат дървета, за да направят разликата.

България също се присъединява към кампанията на Европейската комисия за засаждане на 3 милиарда дървета до 2030 г. в рамките на ЕС. Ще се организира засаждането не само в горски територии, а покрай пътища, в градовете и крайградските райони, както и в територии, които са земеделски.

14 000 дръвчета бяха засадени край Севлиево в кампанията „Засади дърво, създай бъдеще“ | Днес.dir.bg

В България се засаждат около 4 млн. дървета годишно, но идеята е този брой да се увеличи значително. Вече се водят разговори с държавните горски предприятия за осигуряването на посадъчен материал, осигурено е и финансиране за началото на кампанията.

Споделете тази статия с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома
Next: След Ергенът започва Момата! Вече е известна и първата участничка – отдавнашна любимка на зрителите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.