Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя
  • Новини

Мъжът, който за 24 години засади милиони фиданки, и създаде гора върху пуста земя

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
ashaskkyasoyiaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мъж на име Хикмет Кая доказва, че добрите намерения и упоритата работа могат да се възнаградят богато. Пенсионираният турски шеф на горско стопанство позира гордо пред безплодната земя, която през годините той и екипът му са превърнали в буйна гора. Той започва кариерата си в град Синоп през 1978 г. и докато се пенсионира 19 години по-късно, наследството му продължава да расте – буквално.

Работейки заедно със своя екип и група селяни, те засаждат над 30 000 000 фиданки по време на службата си. Дълго след пенсионирането му тези дървета продължават да растат и днес тази безплодна стъпаловидна земя е претърпяла невероятна трансформация.

Четиридесет години, след като първото дръвче, той се завръща в сега тучната земя със снимка на някога безплодната среда, подчертавайки каква огромна разлика има в пейзажа. Излишно е да казвам, че мъжът признава, че е много доволен от резултатите.

Това е прекрасен пример за останалата част от страната. Според Global Forest Watch , в Турция се наблюдава намаление на дървесната покривка с 5,4% от 2000 г. насам. Обезлесяването е основната причина за голяма част от това явление, така че примерът, който той дава е от особено значение за младите хора.

Борбата с обезлесяването често се свежда до промени в правителствените политики. Все пак това не е попречило на хората да вземат нещата в свои ръце и да предприемат действия. От Индия през Гана и Китай , хората се заемат с каузата и засаждат дървета, за да направят разликата.

България също се присъединява към кампанията на Европейската комисия за засаждане на 3 милиарда дървета до 2030 г. в рамките на ЕС. Ще се организира засаждането не само в горски територии, а покрай пътища, в градовете и крайградските райони, както и в територии, които са земеделски.

14 000 дръвчета бяха засадени край Севлиево в кампанията „Засади дърво, създай бъдеще“ | Днес.dir.bg

В България се засаждат около 4 млн. дървета годишно, но идеята е този брой да се увеличи значително. Вече се водят разговори с държавните горски предприятия за осигуряването на посадъчен материал, осигурено е и финансиране за началото на кампанията.

Споделете тази статия с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Жена, обявена за изчезнала преди 31 години, е открита жива на 2700 км от дома
Next: След Ергенът започва Момата! Вече е известна и първата участничка – отдавнашна любимка на зрителите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.