10 архаични думи, чието значение вашите деца вероятно не знаят

Архаичната лексика и сложни текстове на нашите класици отказват децата да четат и създават навици за четене без разбиране, това е категоричното мнение на учители.

Те посочват, че произведения като “Апостолът в премеждие” и „Под игото“ на Вазов, разкази на Хайтов и Елин Пелин, са чужди за възрастта на хлапетата с трудната лексика и философски смисъл. Тук сме подбрали няколко архаични думи и предмети, които вашите деца ще чуят само в музея.

Соба е остаряла дума за стая, обикновено в селска къща. Собата е светло помещение с огнище, изпълняващо функциите на спалня и дневна. В него са били посрещани гости. Това помещение е най-интензивно използвано в селските райони на Габровския и Сливенския балкан, както и в Добруджанско и Лудогорието. Характерен елемент на собата са дървените полици, разположени на една или няколко стени, както и място за прибиране на постелките и завивките, наречено одър или дипла.

Софра – ниска кръгла маса за хранене.

Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му своеобразен начин:
– Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин.
*** – Авраме, ставаш от софрата, без да се прекръстиш, протестантино!

Из „Под игото“, Иван Вазов

Паламарка представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага). Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.Сукай или сокай, е старинен женски накит за глава, вид диадема, бродирана с коприна, която се носила под кърпата. По форма сукаят наподобява византийско-българска диадема. Това е старинно невестенско забраждение със сложна и представителна украса. Предполага се, че украшението за глава е наследило болярската корона, характерна за района на Търново. След падане на България под турско робство, разселилите се в Тревненско заможни хора употребяват сукая като елемент от женската носия.

Но̀щви (нъ̀щви, нъ̀чва, нощова̀) се нарича дървен съд, предназначен за замесване на тесто, неотменна част от покъщнината на българите в миналото. Представлява дървено корито, издълбано от цяло дърво. Според варванията тя трябва да бъде изработена от бряст, габър или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили. Когато младата невеста влезе в новата си къща, свекървата ритуално ѝ предава нощвите. Магическата им сила обуславя използване им срещу уроки и магии.

Пиростѝя (перустия, саджак) се нарича уред, представляващ трикрака метална поставка, която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене. Задължителен елемент от покъщнината в миналото, днес тя почти не се използва.

Както почти всички предмети от бита в миналото, така и пиростията има определена роля в народните вярвания и обреди. Вярва се, че ако по пиростията играят много искри, то това предвещава много пари и придобивки за стопаните.

Чекрък е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкуствени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Появява се около XI век и заменя ръчните хурка и вретено. По-усъвършенствани уреди заменят чекръка по време на индустриалната революция.

Най-ранните илюстрации на чекрък са от Багдад, Китай и Европа. Има доказателства, че чекръците са влезли в употреба в Китай и ислямския свят още през XI век.

Кобилицата представлява здрав прът носен на рамо за пренасяне на две тежести едновременно. Така жените са пренасяли кофи (менци) с вода. В българската народна култура кобилицата е изключително женски уред. Според вярванията, тя трябва да бъде изработена от дъб, габър, явор или ясен, защото тези дървета имат силата да пропъждат злонамерените свръхестествени същества. Това е особено важно, защото се смята, че изворите, чешмите и кладенците са обитавани от такива сили.

Ръжѐн (гребач, ожег, дилаф) е метален уред за разравяне на огъня в огнището.

Ръженът играе важна роля във вярванията и обредите на българите. Според народното вярване, нощем ръженът оживява. Затова преди лягане, стопанката оставя ръжена легнал край огнището, тъй като в потайната доба идват зли духове и болести, които тропат по вратата и подмамват ръжена да им отвори. Ако е оставен изправен, той отивал и им отварял, но ако е легнал, то тогава не можел да се изправи.

Юз е стара дума, навлязла от турския език преди много години. Тя е мярка за обем на течности, предимно за вино и ракия. От нея произлиза и наименованието „юзче“, което е стъклено или керамично шише с конична форма и тънко гърло, от което се пие без чаши. Според някои източници, обемът на едно юзче е 100 драма (не грама), което е около 180 гр.

Двамата седяха в полутъмната кръчма и често надигаха юзчетата с блага ракийка.

Мотовилка се нарича дървен уред, служещ за намотаване на изпредено влакно. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, в другия има монтирана дървена дъсчица. Така намотаната прежда се нарича чилѐ. Според народните вярвания мотовилката има магическа сила: от нея се плашат змейове, самодиви и лоши духове. Народната вяра забранява намотаването с мотовилка над малко дете, тъй като ще бъде залюбено от змей (ако е момиче) или от самодива (ако е момче).

Остен и копраля са дървени прътове, обикновено завършващи с метално острие, с които се подкарва впрегатния добитък. По време на Османското владичество, когато на българите е забранено да носят оръжие, остенът и копралята нерядко са употребявани като оръжие за самоотбрана.

В българските народни вярвания остенът и особено копралята са натоварени с особена магическа сила. Вярва се, че от тях бягат всички злотворни свръхестествени същества – змейове, хали, самодиви, вихрушки.