Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е историята на едно от най-красивите съкровища у нас, принадлежало на важен човек
  • Новини

Това е историята на едно от най-красивите съкровища у нас, принадлежало на важен човек

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
sakrivaisoaskrkqrq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича. С тези думи големият български историк проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) разказваше историята на едно от най-красивите ни съкровища – златото от Синеморец. Уникалните накити са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива или тежко властна, най-вероятно и двете. Но със сигурност жена, за която си е струвало да се подаряват украшения с цената на цяло царство, съобщава „Стандарт“.

Съвременната история на изящните бижута започва на 26 август на 2006 г., когато екипът на друг именит български археолог Даниела Агре случайно минава край изкоп в Синеморец над устието на р. Велека. Багерът още си стоял страни от купищата пръст. Учените се прибирали от обект, когато набитото око на Агре се спряло върху разкопаната земя. Могила.

Казват, че Агре е археологът с най-голям късмет. Където погледне, прави откритие, където разкопае, намира злато. Може би колегите й са прави. И в този случай съдбата е на нейна страна.

Могилата се оказва на две трети разкопана. Брутално. Била буквално изгребана от багера, вкаран в нея от местен хотелиер. Докато се дивели на кощунството, археолозите видели в пръстта култови предмети. Разтичали се, били аларма – и в полицията, и в музея. Светкавично обектът бил заварден, а учените влезли в него. Един след друг от пръстта започнали да изскачат ювелирни предмети.

Могилата беше разкопана доста ужасяващо, разказва по-късно Агре. В насипа се търкаляха части от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито апартаменти се намираха на метри от мястото, първоначално се опитаха да ни изгонят, защото през последните два месеца тук непрекъснато минавали туристи, които си отнасяли предметчета, гневи се пред медиите археоложката.

Последвала изключително тежка работа при екстремни условия. Тя и екипът й били атакувани непрекъснато в гръб от местните пазители на обекта.

Много съжалявам, че служителите от музея в Царево не са обърнали достатъчно внимание на могилата и са я оставили така. Те просто не реагираха адекватно. Но късметът отива при този, който има сили да го понесе, подклажда мита за прословутия си успех Агре. Защото – оказва се, че могилата е била разработвана и преди това – още през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. Работите са били преустановени.

Откритието е не по-малко значимо от разкриването на царския гроб край Златиница.

Даниела Агре намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран скъпоценен камък. Била обаче сериозно увредена от обгаряне. След нея през вековете на времето се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях обаче била добре запазена. Другата се нуждаела от сериозна реставрация.

Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. Общо около 180 златни предмета. Но най-впечатляваща била златна пластина плочка от диадема с надпис „Деметриус направи… “

Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната единствено от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и изработена с финес малка плочка завладява светкавично въображението на историци и археолози, не им давайки мира през следващите дни. Накрая разчитат и продължението „… за Кортодзунтос“.

Коя е красавицата, на която са принадлежали изключително скъпите накити? Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика – силен, влиятелен, с изключително богати жители. Град-държава, в който се е ковала политика.

За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други – по-скоро жрица. Аргументи за второто дава именно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от жени, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също говори за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани.

Именно затова учените днес са обединени по-скоро около мнението, че в могилата е кремирана главна жрица от аристократично потекло. Такова е и мнението на самата Агре.

Открити са и керамични плочки с изображение на богинята майка почитана от траките. Намерените предмети са от III в. пр. Хр. и се свързват с почитането на бог Дионис.

Учените се фокусират върху бичата глава, затваряща колие, с невероятна финност на изработката. Подобна скъпоценност също се открива за първи път в България.

„Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света“, казваше проф. Божидар Димитров.

„Всичките елементи от накитите са плод на изящно изкуство, изработени от майстор в древно ателие“, споделя Даниела Агре. Откритието й налива масло в големия спор на родните археолози кои от тракийските съкровища са изработени у нас и кои не.

Гилдията е разделена на два лагера. „Патриотичният“ е абсолютно убеден, че в древните торевти са траки, усвоили майсторския занаят в Микена, които се върнали и открили ателиета в земите на одриси, гети и трибали. Другата част от учените е категорична, че всички съкровища са били вносни, като изработката и доставката им е отнемала месеци, дори години.

Лабораторията в Националния исторически музей работи денонощно, за да възстанови бижутата от Синеморец.

От тогава до днес те са най-безценните артефакти в музея в Царево. Цяло лято те ще бъдат изложени, за да могат родните и чужди туристи да им се насладят. Скъпоценностите на тайнствената тракийка, са голямата гордост на морското градче.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са най-големите тайни на Родопите: Тази пътека определено ще ви предизвика
Next: Тази пещера може да се окаже най-красивата, но и най-мистериозната в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.