Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е историята на едно от най-красивите съкровища у нас, принадлежало на важен човек
  • Новини

Това е историята на едно от най-красивите съкровища у нас, принадлежало на важен човек

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
sakrivaisoaskrkqrq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича. С тези думи големият български историк проф. Божидар Димитров (1945-2018 г.) разказваше историята на едно от най-красивите ни съкровища – златото от Синеморец. Уникалните накити са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива или тежко властна, най-вероятно и двете. Но със сигурност жена, за която си е струвало да се подаряват украшения с цената на цяло царство, съобщава „Стандарт“.

Съвременната история на изящните бижута започва на 26 август на 2006 г., когато екипът на друг именит български археолог Даниела Агре случайно минава край изкоп в Синеморец над устието на р. Велека. Багерът още си стоял страни от купищата пръст. Учените се прибирали от обект, когато набитото око на Агре се спряло върху разкопаната земя. Могила.

Казват, че Агре е археологът с най-голям късмет. Където погледне, прави откритие, където разкопае, намира злато. Може би колегите й са прави. И в този случай съдбата е на нейна страна.

Могилата се оказва на две трети разкопана. Брутално. Била буквално изгребана от багера, вкаран в нея от местен хотелиер. Докато се дивели на кощунството, археолозите видели в пръстта култови предмети. Разтичали се, били аларма – и в полицията, и в музея. Светкавично обектът бил заварден, а учените влезли в него. Един след друг от пръстта започнали да изскачат ювелирни предмети.

Могилата беше разкопана доста ужасяващо, разказва по-късно Агре. В насипа се търкаляха части от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито апартаменти се намираха на метри от мястото, първоначално се опитаха да ни изгонят, защото през последните два месеца тук непрекъснато минавали туристи, които си отнасяли предметчета, гневи се пред медиите археоложката.

Последвала изключително тежка работа при екстремни условия. Тя и екипът й били атакувани непрекъснато в гръб от местните пазители на обекта.

Много съжалявам, че служителите от музея в Царево не са обърнали достатъчно внимание на могилата и са я оставили така. Те просто не реагираха адекватно. Но късметът отива при този, който има сили да го понесе, подклажда мита за прословутия си успех Агре. Защото – оказва се, че могилата е била разработвана и преди това – още през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. Работите са били преустановени.

Откритието е не по-малко значимо от разкриването на царския гроб край Златиница.

Даниела Агре намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран скъпоценен камък. Била обаче сериозно увредена от обгаряне. След нея през вековете на времето се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях обаче била добре запазена. Другата се нуждаела от сериозна реставрация.

Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. Общо около 180 златни предмета. Но най-впечатляваща била златна пластина плочка от диадема с надпис „Деметриус направи… “

Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната единствено от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и изработена с финес малка плочка завладява светкавично въображението на историци и археолози, не им давайки мира през следващите дни. Накрая разчитат и продължението „… за Кортодзунтос“.

Коя е красавицата, на която са принадлежали изключително скъпите накити? Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика – силен, влиятелен, с изключително богати жители. Град-държава, в който се е ковала политика.

За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други – по-скоро жрица. Аргументи за второто дава именно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от жени, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също говори за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани.

Именно затова учените днес са обединени по-скоро около мнението, че в могилата е кремирана главна жрица от аристократично потекло. Такова е и мнението на самата Агре.

Открити са и керамични плочки с изображение на богинята майка почитана от траките. Намерените предмети са от III в. пр. Хр. и се свързват с почитането на бог Дионис.

Учените се фокусират върху бичата глава, затваряща колие, с невероятна финност на изработката. Подобна скъпоценност също се открива за първи път в България.

„Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света“, казваше проф. Божидар Димитров.

„Всичките елементи от накитите са плод на изящно изкуство, изработени от майстор в древно ателие“, споделя Даниела Агре. Откритието й налива масло в големия спор на родните археолози кои от тракийските съкровища са изработени у нас и кои не.

Гилдията е разделена на два лагера. „Патриотичният“ е абсолютно убеден, че в древните торевти са траки, усвоили майсторския занаят в Микена, които се върнали и открили ателиета в земите на одриси, гети и трибали. Другата част от учените е категорична, че всички съкровища са били вносни, като изработката и доставката им е отнемала месеци, дори години.

Лабораторията в Националния исторически музей работи денонощно, за да възстанови бижутата от Синеморец.

От тогава до днес те са най-безценните артефакти в музея в Царево. Цяло лято те ще бъдат изложени, за да могат родните и чужди туристи да им се насладят. Скъпоценностите на тайнствената тракийка, са голямата гордост на морското градче.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са най-големите тайни на Родопите: Тази пътека определено ще ви предизвика
Next: Тази пещера може да се окаже най-красивата, но и най-мистериозната в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.