Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот
  • Новини

Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
tewgwegwegew.png

Цикорията е известна на лечителите отдавна. В миналото тя се използвала за лечение на черния дроб и други храносмилателни проблеми. Приемана е както като лекарство, така и като добавка към храна.

Особено полезна е била при консумация на тежки и мазни ястия, за да стимулира жлъчните сокове и да улесни храносмилането без дискомфорт в стомаха. В настоящето обаче, цикорията е недостатъчно известна като лечебно средство и най-често се използва като съставка за „цикорийно кафе“, което се получава от корена ѝ.

Цикорията, научно известна като Cichorium intybus, е растение със сини цветове, което често расте като диво растение в близост до пътища, дворове и градини, както и на поляни.

Ако решите да е включите в начина си на живот, се препоръчва да се събира от екологично чисти места.

Въпреки че има множество приложения в медицината, цикорията често се използва като добавка към храната. Младите пролетни листа на растението, подобно на други зеленчуци, могат да се добавят към салати или да се консумират самостоятелно, а печеният и нарязан корен на цикорията се използва за приготвяне на „цикорийно кафе“ в Европа и САЩ.

Цикорийното кафе се смесва обикновено с кафе, за да допълни вкуса и аромата му, но се съобщава, че съдържа вещества като лактуцин и лактуопикрин, които придават на цикорията леко горчив вкус и може да действат седативно на централната нервна система, в противоположност на действието на кофеина.

Цикорията се счита за лек слабител и се използва за стимулиране на отделянето на жлъчката. Тя също така се използва за облекчаване на болка в ставите и ревматични заболявания чрез действието си като лек диуретик, който увеличава извеждането на течности от организма.

Листата на цикорията се използват и за външно лечение на кожни възпаления и отоци. Вътрешно, тя се прилага при ускорено сърдечно дейност, жълтеница, проблеми с далака, камъни в жлъчката, гастрит и други храносмилателни нарушения, пневмония и болки в костите.

У дома можем да я приготвим по следните начини:

ЧАЙ: Една чайна лъжичка сух корен или билка се запарва в половин чаша вода и след това се прецежда. Приемат се 200 до 350 мл от този чай дневно при жълтеница, храносмилателни проблеми, камъни в жлъчката или гастрит.

КАТО ХРАНА: Сокът от стъблото на цикорията се изстисква в количеството на една чайна лъжичка и се пие с мляко или вода, три пъти на ден. Прясната билка (младите зелени листа) може да се консумира като салата или гарнитура, пишат от зажената.бг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените на Евгени Димитров – Маестрото
Next: Стопанин изоставя безкракото си куче насред улицата – това, което се случва след това, е невероятно

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.