Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот
  • Новини

Красива и полезна, а ние или я прескачаме или я газим – билката, която може да спаси човешки живот

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
tewgwegwegew.png

Цикорията е известна на лечителите отдавна. В миналото тя се използвала за лечение на черния дроб и други храносмилателни проблеми. Приемана е както като лекарство, така и като добавка към храна.

Особено полезна е била при консумация на тежки и мазни ястия, за да стимулира жлъчните сокове и да улесни храносмилането без дискомфорт в стомаха. В настоящето обаче, цикорията е недостатъчно известна като лечебно средство и най-често се използва като съставка за „цикорийно кафе“, което се получава от корена ѝ.

Цикорията, научно известна като Cichorium intybus, е растение със сини цветове, което често расте като диво растение в близост до пътища, дворове и градини, както и на поляни.

Ако решите да е включите в начина си на живот, се препоръчва да се събира от екологично чисти места.

Въпреки че има множество приложения в медицината, цикорията често се използва като добавка към храната. Младите пролетни листа на растението, подобно на други зеленчуци, могат да се добавят към салати или да се консумират самостоятелно, а печеният и нарязан корен на цикорията се използва за приготвяне на „цикорийно кафе“ в Европа и САЩ.

Цикорийното кафе се смесва обикновено с кафе, за да допълни вкуса и аромата му, но се съобщава, че съдържа вещества като лактуцин и лактуопикрин, които придават на цикорията леко горчив вкус и може да действат седативно на централната нервна система, в противоположност на действието на кофеина.

Цикорията се счита за лек слабител и се използва за стимулиране на отделянето на жлъчката. Тя също така се използва за облекчаване на болка в ставите и ревматични заболявания чрез действието си като лек диуретик, който увеличава извеждането на течности от организма.

Листата на цикорията се използват и за външно лечение на кожни възпаления и отоци. Вътрешно, тя се прилага при ускорено сърдечно дейност, жълтеница, проблеми с далака, камъни в жлъчката, гастрит и други храносмилателни нарушения, пневмония и болки в костите.

У дома можем да я приготвим по следните начини:

ЧАЙ: Една чайна лъжичка сух корен или билка се запарва в половин чаша вода и след това се прецежда. Приемат се 200 до 350 мл от този чай дневно при жълтеница, храносмилателни проблеми, камъни в жлъчката или гастрит.

КАТО ХРАНА: Сокът от стъблото на цикорията се изстисква в количеството на една чайна лъжичка и се пие с мляко или вода, три пъти на ден. Прясната билка (младите зелени листа) може да се консумира като салата или гарнитура, пишат от зажената.бг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жените на Евгени Димитров – Маестрото
Next: Стопанин изоставя безкракото си куче насред улицата – това, което се случва след това, е невероятно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.