Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря
  • Новини

Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dqwdqwhshsdh.png

Взех тригодишната си дъщеря със себе си в гаража. Трябваше да боядисам стената, а момиченцето седна до мен и си играеше с цветни боички.

Изведнъж Елена каза:

— Колко добре, че Бог те направи моя майка.

— Какво? – Бях изненадана.

Отговoрът й ми се стори още по-странен.

— Щастлива съм, че ти си моята майка от Бог.

Едва не избухнах в сълзи, а Елена продължи монолога си, обръщайки се към Бог.

— Благодаря ти, Боже, за моята любима майка. Сега готвим заедно сутрин, а днес ще печем кексчета. Силно се надявам да са вкусни.

След това малката ми дъщеря продължи да рисува.

— Кой те научи да говориш така? — попитах внимателно, сдържайки сълзите си.

Удивително е, че толкова малък човек може да вмества в себе си толкова много любов и понятието „Бог“.

— Благодаря, Елена. И се радвам, че Бог ми даде такава дъщеря.

Бих гушнала детето си. И ако не беше боята по ръцете ми, щях да покажа колко много искам да я прегърна още повече.

— Отдавна ли ме чакаш, мамо?

Това беше любимата история на Елена. Вече я беше чувала сто пъти, но винаги питаше за нея.

— Да дъще. Татко и аз те чакахме от много дълго време. Помолих Бог да ми даде дете и накрая ти се появи в корема ми. Бяхме толкова щастливи!

— Знаете ли защо нямахте дете дълго време?

Обърках се.

— Не, дъще. Това не го знам.

– Знам. Бог не искаше да ти даде друго дете, той ме създаде за теб.

В този момент забелязах необичайната дълбочина на сините й очи. Тя седеше под слънчевите лъчи и изглеждаше като от друг свят.

„Бог ме създаде за теб“. Тази фраза ми беше достатъчна, за да проумея най-накрая. Сякаш Бог не искаше да я пусне и я топлеше на гърдите си, докато дойде време да я пусне при мен.

Това писмо е адресирано до всички, които не могат да имат деца от дълго време. До всички, които са се отчаяли. Не се сърдете на Бог. Той създава дете специално за вас!

Няма как да се каже точно как вашето бебе ще дойде в семейството ви. По естествен път или от сиропиталище. Не можем да знаем какво се случва на небето. Но Бог прави истинско чудо за вас.

И когато вашето дете се появи, ще разберете, че то е създадено от Бог само за вас.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Певец спаси дете и мъж от удавяне
Next: Майка се шокирала, след като дъщеря й се парализирала. Лекарят открил причината в косата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.