Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря
  • Новини

Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dqwdqwhshsdh.png

Взех тригодишната си дъщеря със себе си в гаража. Трябваше да боядисам стената, а момиченцето седна до мен и си играеше с цветни боички.

Изведнъж Елена каза:

— Колко добре, че Бог те направи моя майка.

— Какво? – Бях изненадана.

Отговoрът й ми се стори още по-странен.

— Щастлива съм, че ти си моята майка от Бог.

Едва не избухнах в сълзи, а Елена продължи монолога си, обръщайки се към Бог.

— Благодаря ти, Боже, за моята любима майка. Сега готвим заедно сутрин, а днес ще печем кексчета. Силно се надявам да са вкусни.

След това малката ми дъщеря продължи да рисува.

— Кой те научи да говориш така? — попитах внимателно, сдържайки сълзите си.

Удивително е, че толкова малък човек може да вмества в себе си толкова много любов и понятието „Бог“.

— Благодаря, Елена. И се радвам, че Бог ми даде такава дъщеря.

Бих гушнала детето си. И ако не беше боята по ръцете ми, щях да покажа колко много искам да я прегърна още повече.

— Отдавна ли ме чакаш, мамо?

Това беше любимата история на Елена. Вече я беше чувала сто пъти, но винаги питаше за нея.

— Да дъще. Татко и аз те чакахме от много дълго време. Помолих Бог да ми даде дете и накрая ти се появи в корема ми. Бяхме толкова щастливи!

— Знаете ли защо нямахте дете дълго време?

Обърках се.

— Не, дъще. Това не го знам.

– Знам. Бог не искаше да ти даде друго дете, той ме създаде за теб.

В този момент забелязах необичайната дълбочина на сините й очи. Тя седеше под слънчевите лъчи и изглеждаше като от друг свят.

„Бог ме създаде за теб“. Тази фраза ми беше достатъчна, за да проумея най-накрая. Сякаш Бог не искаше да я пусне и я топлеше на гърдите си, докато дойде време да я пусне при мен.

Това писмо е адресирано до всички, които не могат да имат деца от дълго време. До всички, които са се отчаяли. Не се сърдете на Бог. Той създава дете специално за вас!

Няма как да се каже точно как вашето бебе ще дойде в семейството ви. По естествен път или от сиропиталище. Не можем да знаем какво се случва на небето. Но Бог прави истинско чудо за вас.

И когато вашето дете се появи, ще разберете, че то е създадено от Бог само за вас.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Певец спаси дете и мъж от удавяне
Next: Майка се шокирала, след като дъщеря й се парализирала. Лекарят открил причината в косата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.