Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата
  • Новини

Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023

Голяма изненада с пенсиите. Повечето пенсионери вече взимат повече от минималната заплата за страната, показва данни на НОИ, пише „Труд“. При 780 лв. минимална заплата, след данъци и осигуровки чистата сума за получаване е 605 лв.

Същевременно над 1 млн. пенсионери получават над 600 лв. на месец, като тук влизат както основните им пенсии, така и наследствените, вдовишките и различните добавки.

Общият брой на пенсионерите е 2,029 млн., като над 53,8% от тях получават повече от хората, работещи на минимална заплата, показват данни на НОИ към края на месец юни. Тези данни са преди увеличението на пенсиите от 1 юли с 12%. Затова действителният брой на пенсионерите, които получават повече от работещите хора с най-ниски доходи, е още по-голям.

Дори без да броим различните добавки към пенсиите, всеки трети пенсионер получава над една нетна минимална заплата на месец. Основната пенсия е над 600 лв. за 746,47 хил. души, което представлява 36,8% от всички пенсионери, показват данните на НОИ.

Въпреки увеличението на пенсиите през последните години, голяма част от пенсионерите продължават да мизерстват. Над 303 хил. пенсионери взимат по-малко от 400 лв. на месец заедно с различните добавки. От тях 710 души получават под 222,30 лв.

През настоящата година линията на бедност е 504 лв. А от януари до юни 658 хил. пенсионери са получавали по-малки суми. С увеличението на пенсиите от 1 юли техният брой е намалял близо два пъти, но все още 326 хил. души взимат по-малки суми от линията на бедност.

От 1 януари 2024 г. техният брой ще се увеличи, защото е планирано линията на бедност да бъде вдигната на 526 лв. А следващото увеличение на пенсиите вероятно ще бъде чак от средата на 2024 г., както по принцип е заложено в Кодекса за социално осигуряване.

Докато част от пенсионерите се чудят как да платят сметките си за ток и дали ще имат пари за парно, след като за следващата зима ще плащат пълния размер на ДДС за отопление и сметките ще бъдат рекордно високи, част от пенсионерите получават завидно големи суми. 1121 пенсионери получават над 3400 лв. на месец под формата на пенсии и различни добавки. От тях 783 души взимат точно по 3400 лв. За да вземе такава заплата работещ човек, брутното му възнаграждение трябва да е 4250 лв.

Други над 7 хил. пенсионери получават между 2500 лв. и 3000 лв. на месец. А 27 хил. души взимат под формата на пенсии и добавки между 2000 лв. и 2500 лв. Други 53 хил. пенсионери получават между 1600 лв. и 2000 лв. на месец. Всички те взимат повече от средната заплата за страната след плащане на данъци и осигуровки.

Всеки трети получава най-малка сума за стаж и възраст

45% от хората взимат минимални пенсии

100 хил. души нямат стаж за пълна пенсия

45% от пенсионерите взимат основна пенсия в минималния размер за съответната категория, показват данни на НОИ към края на месец юни. Общият брой на пенсионерите е малко над 2 млн. души, а от тях 925,6 хил. взимат пенсии в минимален размер.

При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване близо 440 хил. са в минимален размер за съответната степен на увреждане, което е над 76% от всички инвалидни пенсии. Но и при хората с пенсии за стаж и възраст е много голям делът на тези с минимална пенсия. Общият брой на хората с основна пенсия за стаж и възраст e 1,437 млн. души. От тях 36,3% взимат минималната пенсия.

През първата половина на годината минималната пенсия за стаж и възраст е 467 лв. Но близо 103 хил. души нямат достатъчно стаж, за да я получат и затова взимат по-малки суми. През настоящата година необходимият стаж за получаване на пенсия е 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете. Но дори да нямат този стаж, Кодексът за социално осигуряване дава право мъжете и жените да се пенсионират при навършване на 67 години, стига да имат поне 15 години действителен осигурителен стаж.

От тази възможност през годините са се възползвали близо 103 хил. души, показват данните на НОИ. Те са излезли в пенсия при условията на непълен осигурителен стаж и затова пенсиите им са в размер на 85% от минималната пенсия за стаж и възраст. В резултат тези хора получават по 396,95 лв. на месец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел
Next: Бунгала и каравани на територията на Арапя осъмнаха с бележки, че постройките са опаснии следва да бъдат премахнати

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.