Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата
  • Новини

Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023

Голяма изненада с пенсиите. Повечето пенсионери вече взимат повече от минималната заплата за страната, показва данни на НОИ, пише „Труд“. При 780 лв. минимална заплата, след данъци и осигуровки чистата сума за получаване е 605 лв.

Същевременно над 1 млн. пенсионери получават над 600 лв. на месец, като тук влизат както основните им пенсии, така и наследствените, вдовишките и различните добавки.

Общият брой на пенсионерите е 2,029 млн., като над 53,8% от тях получават повече от хората, работещи на минимална заплата, показват данни на НОИ към края на месец юни. Тези данни са преди увеличението на пенсиите от 1 юли с 12%. Затова действителният брой на пенсионерите, които получават повече от работещите хора с най-ниски доходи, е още по-голям.

Дори без да броим различните добавки към пенсиите, всеки трети пенсионер получава над една нетна минимална заплата на месец. Основната пенсия е над 600 лв. за 746,47 хил. души, което представлява 36,8% от всички пенсионери, показват данните на НОИ.

Въпреки увеличението на пенсиите през последните години, голяма част от пенсионерите продължават да мизерстват. Над 303 хил. пенсионери взимат по-малко от 400 лв. на месец заедно с различните добавки. От тях 710 души получават под 222,30 лв.

През настоящата година линията на бедност е 504 лв. А от януари до юни 658 хил. пенсионери са получавали по-малки суми. С увеличението на пенсиите от 1 юли техният брой е намалял близо два пъти, но все още 326 хил. души взимат по-малки суми от линията на бедност.

От 1 януари 2024 г. техният брой ще се увеличи, защото е планирано линията на бедност да бъде вдигната на 526 лв. А следващото увеличение на пенсиите вероятно ще бъде чак от средата на 2024 г., както по принцип е заложено в Кодекса за социално осигуряване.

Докато част от пенсионерите се чудят как да платят сметките си за ток и дали ще имат пари за парно, след като за следващата зима ще плащат пълния размер на ДДС за отопление и сметките ще бъдат рекордно високи, част от пенсионерите получават завидно големи суми. 1121 пенсионери получават над 3400 лв. на месец под формата на пенсии и различни добавки. От тях 783 души взимат точно по 3400 лв. За да вземе такава заплата работещ човек, брутното му възнаграждение трябва да е 4250 лв.

Други над 7 хил. пенсионери получават между 2500 лв. и 3000 лв. на месец. А 27 хил. души взимат под формата на пенсии и добавки между 2000 лв. и 2500 лв. Други 53 хил. пенсионери получават между 1600 лв. и 2000 лв. на месец. Всички те взимат повече от средната заплата за страната след плащане на данъци и осигуровки.

Всеки трети получава най-малка сума за стаж и възраст

45% от хората взимат минимални пенсии

100 хил. души нямат стаж за пълна пенсия

45% от пенсионерите взимат основна пенсия в минималния размер за съответната категория, показват данни на НОИ към края на месец юни. Общият брой на пенсионерите е малко над 2 млн. души, а от тях 925,6 хил. взимат пенсии в минимален размер.

При пенсиите за инвалидност поради общо заболяване близо 440 хил. са в минимален размер за съответната степен на увреждане, което е над 76% от всички инвалидни пенсии. Но и при хората с пенсии за стаж и възраст е много голям делът на тези с минимална пенсия. Общият брой на хората с основна пенсия за стаж и възраст e 1,437 млн. души. От тях 36,3% взимат минималната пенсия.

През първата половина на годината минималната пенсия за стаж и възраст е 467 лв. Но близо 103 хил. души нямат достатъчно стаж, за да я получат и затова взимат по-малки суми. През настоящата година необходимият стаж за получаване на пенсия е 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете. Но дори да нямат този стаж, Кодексът за социално осигуряване дава право мъжете и жените да се пенсионират при навършване на 67 години, стига да имат поне 15 години действителен осигурителен стаж.

От тази възможност през годините са се възползвали близо 103 хил. души, показват данните на НОИ. Те са излезли в пенсия при условията на непълен осигурителен стаж и затова пенсиите им са в размер на 85% от минималната пенсия за стаж и възраст. В резултат тези хора получават по 396,95 лв. на месец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел
Next: Бунгала и каравани на територията на Арапя осъмнаха с бележки, че постройките са опаснии следва да бъдат премахнати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.