Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата
  • Новини

Иван и Андрей яко сбъркаха! Зрителите недоволстват след новите промени във Фермата

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
dagsdfgsdfhtrhrth.png

Предаването „Фермата“ на Би Ти Ви се сблъсква с редица критики след последните промени в шоуто.

Главният повод за недоволство сред аудиторията е новата водеща Гергана Гунчева, която според гледащите не се вписва в общата концепция на предаването.

В социалните мрежи водещата бързо стана предмет на разговор и критика. Много зрители смятат, че тя е неподходяща за този формат и се чудят защо продуцентите са решили да направят такава промяна, след като предаването вече има свои наложили се водещи в лицето на Иван Христов и Андрей Арнаудов.

Гергана Гунчева, въпреки да е бивша Мис България и да има визуална привлекателност, за много хора липсва харизмата и хумора, които да я направят естествен член на водещия тандем.

Зрителите смятат, че с нея в предаването няма този същия динамизъм и енергия, за които „Фермата“ беше известна. Много са и тези, които призовават за връщането на предишната водеща Мария Силвестър, която считат за по-подходяща.

Критиките не се спират само при избора на нова водеща.

Недоволство поражда и промяната в правилата на шоуто, което мнозина виждат като опит да се копират „Игри на волята“ на Нова тв. Това е интересен ход, особено имайки предвид, че последното реалити шоу е получило по-високи рейтинги през последните две години.

Също така, редица нови правила и концепции в „Фермата“ са предизвикали недоволство.

Предаването, което досега се фокусираше на фермерски живот и социални взаимоотношения, сега е преминало към концепция, наподобяваща „Игри на волята“ на конкурентната Нова тв. Новите елементи като „Рай“ и „Ад“ и отборните състезания създават усещането, че „Фермата“ е изгубила своята уникалност и автентичност.

Въпреки протестите и негативните коментари, Би Ти Ви обяви, че рейтингите на първия епизод от новия сезон са били добри.

Остава въпросът дали този успех е временен или публиката ще се примири с новите промени. Някои зрители все пак смятат, че предаването има шанс да си върне старата слава, ако слуша критиките и се коригира.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жулиано от Дамяница покори Гласът на България, Дара не устоя
Next: 7-годишната Дениз чисти след наводненията: Два пъти само ревах, сега се радвам, че започвам училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.