Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Куpкумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чepния дpoб iyiyiyttyutyuyt.png
  • Новини

Куpкумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чepния дpoб

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Хората научили и оценили невероятните полезни свойства на куркумата преди век. Този мощен продукт може да подобри...
Read More Read more about Куpкумaтa c вoдa лeкувa щитoвиднaтa жлeзa, мoзъкa и чepния дpoб
Пийте двадесет и пет капки и ще забравите, че ви е боляло нещо! Хубавото е , че е само от натурални добавки dqwtqwtasbbb.png
  • Новини

Пийте двадесет и пет капки и ще забравите, че ви е боляло нещо! Хубавото е , че е само от натурални добавки

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Това лекарство ще ви помогне да се отървете от главоболието и да подобрите кръвообращението в мозъка! При...
Read More Read more about Пийте двадесет и пет капки и ще забравите, че ви е боляло нещо! Хубавото е , че е само от натурални добавки
Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка tqwtastttwtw.png
  • Новини

Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата...
Read More Read more about Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка
НИМХ предупреди: Идва опасно време. Възможно е да има жертви tertdtfdhhhrhr.png
  • Новини

НИМХ предупреди: Идва опасно време. Възможно е да има жертви

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: НИМХ предупреждава: Внимавайте, времето е опасно, възможни са щети и жертви:...
Read More Read more about НИМХ предупреди: Идва опасно време. Възможно е да има жертви
Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там gewgweewrwerew.jpg
  • Новини

Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Не съм вярвал, че аз – мъж почти на 50, техничар до мозъка на костите си, доста...
Read More Read more about Да се завърнеш в бащината къща и никой да не те чака там
Рициново масло + сода за хляб: Малцина знаят за тази мощна комбинация, която е решение на 8 проблема wqrqwtastgtt.png
  • Новини

Рициново масло + сода за хляб: Малцина знаят за тази мощна комбинация, която е решение на 8 проблема

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Напоследък натуралната козметика се цени все повече, а содата за хляб винаги е била приоритет в грижата...
Read More Read more about Рициново масло + сода за хляб: Малцина знаят за тази мощна комбинация, която е решение на 8 проблема
Семейство плати близо 650 лева сметка за обяд в ресторант на Черноморието cshstetsttt.png
  • Новини

Семейство плати близо 650 лева сметка за обяд в ресторант на Черноморието

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Семейство плати близо 650 лева сметка за обяд в ресторант във...
Read More Read more about Семейство плати близо 650 лева сметка за обяд в ресторант на Черноморието
Петър наследява 160-годишна къща, която никой не иска – но вижте сега, когато той отваря вратата 4 години по-късно tewewhgjyjyjy.png
  • Новини

Петър наследява 160-годишна къща, която никой не иска – но вижте сега, когато той отваря вратата 4 години по-късно

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Той наследява старата фамилна ферма на пра-пра-дядо си от 1860 г.Съседите...
Read More Read more about Петър наследява 160-годишна къща, която никой не иска – но вижте сега, когато той отваря вратата 4 години по-късно
Листата на ореха са дар Божи: През юни лечебната им мощ е огромна regergfgdfgfd.png
  • Новини

Листата на ореха са дар Божи: През юни лечебната им мощ е огромна

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Орехът е безценен дар на природата. Ореховите плодове не са единствените полезни и лечебни части на ореховото...
Read More Read more about Листата на ореха са дар Божи: През юни лечебната им мощ е огромна
13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат reyhrehhfhttt.png
  • Новини

13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
Невероятно талантлива пловдивчанка накара пътниците в автобус от градския транспорт да настръхнат и да се почувстват горди...
Read More Read more about 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 266 1 267 1 268 1 269 1 270 1 271 1 272 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Бате Емо с тъжна изповед след „Игрите“: Загубих брат си в…
  • Борисов обръща играта: Една от най-силните фигури се върна в ГЕРБ
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Мая Манолова е посочена за бъдещ кандидат за кмет на София от партия „Прогресивна България“
  • Кой ще наследи богатството на Слави Трифонов
  • Нов скандал в Скопие заради Ива Михайлова: Обвиниха Мицкоски в тайна сделка с България
  • „Иво Карамански беше голям човек. Беше силен, имаше големи политически протекции и правеше каквото си поиска – всякакви далавери. С наркотици обаче не се занимаваше“.
  • Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря. Това каза в ефира на НОВА президентът Илияна Йотова.
  • Българка след погромите в Париж: Това не е градът, заради който напуснах родината
  • Неочакван обрат в „Ергенът“-Ето какво се случва с Ралица и Георги след предаването-Нещата стигат доста далеч!-Вижте какво се случва в първия коментар

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.