Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения egasyashasdastas.png
  • Новини

Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Забавни предизвикателства, болезнени откровения и остри словесни престрелки ни...
Read More Read more about Напрежението в Ергенът ескалира, Евгени с кардинални решения
Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано emdamsdkasdasodasi.png
  • Новини

Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: След зимния сън търси храна  Хищникът влиза в Габрово,...
Read More Read more about Мечка дебне край село Мечковица, срещна човек и стана нещо неочаквано
Индийски астролог потвърди предсказание на Ванга: Жена лидер ще изведе България напред dsadasigaskgkasogi.png
  • Новини

Индийски астролог потвърди предсказание на Ванга: Жена лидер ще изведе България напред

Иван Димитров Пешев април 5, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Радхавендран Мариапан е едва на 28 години, но вече...
Read More Read more about Индийски астролог потвърди предсказание на Ванга: Жена лидер ще изведе България напред
Ново 20! Гениален катаджия се скри на тераса на офис сграда, снима пътни нарушители kastkasjtasdaisss.jpg
  • Новини

Ново 20! Гениален катаджия се скри на тераса на офис сграда, снима пътни нарушители

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Ново 20! Гениален катаджия се скри на тераса на...
Read More Read more about Ново 20! Гениален катаджия се скри на тераса на офис сграда, снима пътни нарушители
Топастрологът Апостол Апостолов: Всички ясновидци са мошеници aaspasotoastkast.png
  • Новини

Топастрологът Апостол Апостолов: Всички ясновидци са мошеници

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: „Всички ясновидци и врачки са шменти капели!“ Това отсече...
Read More Read more about Топастрологът Апостол Апостолов: Всички ясновидци са мошеници
Малко селце е на път да изпревари балнеокурортите Велинград и Хисаря seldalsdlasodaskdasi.jpg
  • Новини

Малко селце е на път да изпревари балнеокурортите Велинград и Хисаря

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Как може едно село с около 3000 жители да...
Read More Read more about Малко селце е на път да изпревари балнеокурортите Велинград и Хисаря
Настъпи един от най-мощните енергийни дни: Ето какво да правим на съдбовната огледална дата 04.04.2023 г dastastasbasytasta.png
  • Новини

Настъпи един от най-мощните енергийни дни: Ето какво да правим на съдбовната огледална дата 04.04.2023 г

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Този вторник, 4 април 2023 г., ще се случи едно удивително събитие – ще настъпи една от...
Read More Read more about Настъпи един от най-мощните енергийни дни: Ето какво да правим на съдбовната огледална дата 04.04.2023 г
Помните ли бай Кольо, който през 2001 г. върна хиляди левове, намерени на жп-релсите? Вижте как живее baiikolioo.png
  • Новини

Помните ли бай Кольо, който през 2001 г. върна хиляди левове, намерени на жп-релсите? Вижте как живее

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Този случай нашумя преди малко повече от 20 години, защото бе пример за честността на един обикновен,...
Read More Read more about Помните ли бай Кольо, който през 2001 г. върна хиляди левове, намерени на жп-релсите? Вижте как живее
Къци засенчи и легендарния Димитър Пенев с крилата фраза kaccciasdkasdas.png
  • Новини

Къци засенчи и легендарния Димитър Пенев с крилата фраза

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Доказан шоумeн, остроумeн и eмоционалeн водeщ. Като такъв отдавна...
Read More Read more about Къци засенчи и легендарния Димитър Пенев с крилата фраза
Жена от Бургас стопи 100 кг без диети и операции за 3 месеца-Бях в затвор, сега съм свободна zhhenastyasyasdasd.png
  • Новини

Жена от Бургас стопи 100 кг без диети и операции за 3 месеца-Бях в затвор, сега съм свободна

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели: Млада бургазлийка успя да стопи 100 кг само за...
Read More Read more about Жена от Бургас стопи 100 кг без диети и операции за 3 месеца-Бях в затвор, сега съм свободна

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 583 1 584 1 585 1 586 1 587 1 588 1 589 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.