Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Нова мистерия! Майка на две деца изчезна в София! Мъжът й подозира отвличане! nlasniaskdkasd.jpg
  • Новини

Нова мистерия! Майка на две деца изчезна в София! Мъжът й подозира отвличане!

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Зачестяват случаите на изчезнали хора. Усещането да не знаеш къде е твой близък човек е ужасно, а...
Read More Read more about Нова мистерия! Майка на две деца изчезна в София! Мъжът й подозира отвличане!
Детето и майка му затаиха дъх, когато той падна на колене със следните думи: Позволи ми да стана твой баща faskdoasdkas.png
  • Новини

Детето и майка му затаиха дъх, когато той падна на колене със следните думи: Позволи ми да стана твой баща

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Koгaтo Гpaнт Tpибът ce зaпoзнaл и зaпoчнaл дa излизa c Kacaндpa Peшap, тoй пpeĸpacнo знaeл, чe нeйнaтa...
Read More Read more about Детето и майка му затаиха дъх, когато той падна на колене със следните думи: Позволи ми да стана твой баща
Полицайката, хваната с марихуана, искa на свобода, имала изпит по право gashaskdasod.png
  • Новини

Полицайката, хваната с марихуана, искa на свобода, имала изпит по право

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
25-годишната полицайка Симона Лулеова, която бе хваната с 478 грама марихуана в колата, поиска да излезе на...
Read More Read more about Полицайката, хваната с марихуана, искa на свобода, имала изпит по право
Тодор намери ученическата си любов във Фейсбук, отиде до Перник и заживяха заедно tasdasodaksdo.png
  • Новини

Тодор намери ученическата си любов във Фейсбук, отиде до Перник и заживяха заедно

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
46-годишните Райна Методиева и Тодор Минков от Велико Търново дадоха втори шанс на гимназиалната си любов, която...
Read More Read more about Тодор намери ученическата си любов във Фейсбук, отиде до Перник и заживяха заедно
Лекарите онемяха! Оказва се, че бръчките изчезват завинаги, ако на сутринта sdasgoasdkas.png
  • Новини

Лекарите онемяха! Оказва се, че бръчките изчезват завинаги, ако на сутринта

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Вероятно сте чували за ползите от содата за хляб повече от веднъж. Много е ефективна в домакинството,...
Read More Read more about Лекарите онемяха! Оказва се, че бръчките изчезват завинаги, ако на сутринта
Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден? elasdnasdaskdas.png
  • Новини

Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден?

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
„Лена Бориславова не е излизала от политиката. В 48-о Народно събрание тя имаше друга роля. Не изключвам...
Read More Read more about Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден?
Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев hqhqslbasodaks.png
  • Новини

Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Неизчерпаем извор на музикални таланти се оказа родната тв гилдия. След като по Коледа Юксел Кадриев направи...
Read More Read more about Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев
Сестрата на изчезналия Мартин от Варна с тъжна вест: Mоето братче вече го нямa asramstasidnas.png
  • Новини

Сестрата на изчезналия Мартин от Варна с тъжна вест: Mоето братче вече го нямa

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Кадър ФБ Изключително тъжна вест дойде преди малко от Варна. Един от изчезналите хора от последните дни...
Read More Read more about Сестрата на изчезналия Мартин от Варна с тъжна вест: Mоето братче вече го нямa
Времето напълно полудя. Леден ураган, живакът ще играе казачок asgaskdasodksa.png
  • Новини

Времето напълно полудя. Леден ураган, живакът ще играе казачок

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
Времето напълно полудя. Живакът в термометрите ще играе казачок в следващите дни. Аномалии от минус 12 до...
Read More Read more about Времето напълно полудя. Леден ураган, живакът ще играе казачок
Майката на прегазения Паоло с първи думи след освобождаването на на шофьора на джипа ubiistvokolas.png
  • Новини

Майката на прегазения Паоло с първи думи след освобождаването на на шофьора на джипа

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2023
Булфото Георги Сапунджиев, който преди 9 години прегази с джипа си и уби на пешеходната зона в...
Read More Read more about Майката на прегазения Паоло с първи думи след освобождаването на на шофьора на джипа

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 1 755 1 756 1 757 1 758 1 759 1 760 1 761 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • 15-годишно момиче се събуди в ковчега на собственото си погребение
  • Ето от какво се предполага, че е починал Румен Колев от „Гласът на България“
  • Турската звезда Чаатай Улусой в България – посети родното село на баща си
  • Младата жена подготвяла сватба с любимия си след няколко месеца. Леля ѝ разказа пред Флагман.бг за последното пътуване и огромната загуба
  • Русия стои зад агресията в Черно море от 2014 г. насам, а ударите по кораби край Бяла и Крапец са видима ескалация, която застрашава пряко българските интереси
  • Адв. Агова: Мегеров ме убеди, че не той е убил г-н Филипов
  • Тихомир Кирчев от Стара Загора иска на свобода
  • Сложете зелето тази седмица: 5 грешки, които го размекват
  • Ал-Йо: “Най-накрая трябва да се каже на самозабравилия се диктатор Путин, че трябва да спре войната”
  • Мокър сняг вали в района на проходите Превала, Рожен и Пампорово, съобщиха от Областното пътно управление (ОПУ) в Смолян.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.