Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата Screenshot_30
  • Без категория

В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Къщата беше топла и уютна – цепениците тихо пукаха в печката, по телевизора вървеше любимото ѝ предаване,...
Read More Read more about В лютия студ, бременна жена, боса, почука на вратата
Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето Screenshot_27
  • Без категория

Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Няма как да похвалим достатъчно този сладкиш – сочен, ароматен, чудно вкусен, а на всичкото отгоре и...
Read More Read more about Само разбивам, пека и заливам със сироп: Става сочен като баклава, а ароматът му те удря право в небцето
Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи Screenshot_26
  • Без категория

Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Прочетете тъжната изповед на една самотна майка , която буквално ще ви „хване за сърцето“ с думите...
Read More Read more about Настанаха тежки времена, по-тежки от черна земя – думите на тази самотна майка ще ви задавят от сълзи
Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден Screenshot_24
  • Без категория

Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Драгомир Драганов, по-известен като Чая, изплаши близките и приятелите си, след като навръх рождения си ден изключи...
Read More Read more about Оперираха Драгомир Драганов в Турция на Рождения му ден
Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива Screenshot_15
  • Без категория

Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Съпругата на президента Румен Радев блесна в рокля от пясъчна дантела по време на откриването на реновираната...
Read More Read more about Първата ни дама смая с уникален тоалет – Деси Радева никога не е била по-красива
Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути Screenshot_10
  • Без категория

Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Рецепта за мини банички, която пазим в семейството от години. Гостите ми я обожават и винаги знаят...
Read More Read more about Рецепта, която пазим в семейството от години! Гостите ги обожават и омитат всичко за няма и 5 минути
Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади Screenshot_5
  • Без категория

Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Аз съм от поколението, което смяташе наум и обичаше безплатно. Което имаше вечерен час, военно дело и...
Read More Read more about Посвещава се на поколението,което смяташе наум,имаше вечерен час, военно дело и бригади
Незабравими бисери и смешни моменти от родната казарма Screenshot_3
  • Без категория

Незабравими бисери и смешни моменти от родната казарма

Иван Димитров Пешев януари 25, 2025
Или всички с шинели, или никой без шинел. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е...
Read More Read more about Незабравими бисери и смешни моменти от родната казарма
Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия Screenshot_30
  • Без категория

Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия

Иван Димитров Пешев януари 24, 2025
Картофът е универсален продукт. Можеш да направиш нещо набързо или да поднесеш шедьовър на празничната трапеза ....
Read More Read more about Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия
Ето каква заплата взима Гала на месец, за да става сутрин в 4:00 Screenshot_26
  • Без категория

Ето каква заплата взима Гала на месец, за да става сутрин в 4:00

Иван Димитров Пешев януари 24, 2025
Рекордна заплата взима Гала в Нова тв. Сумата е толкова голяма, че водещата на „На кафе“ конкурира...
Read More Read more about Ето каква заплата взима Гала на месец, за да става сутрин в 4:00

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 185 186 187 188 189 190 191 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.