Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
ЧУХ ДЪЩЕРЯТА НА СЪСЕДА И СЪПРУГА МИ ДА ОБСЪЖДАТ АФЕРАТА СИ – ВМЕСТО ДА НАПРАВЯ СЦЕНА, Я ПОКАНИХ У ДОМА НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН Screenshot_23
  • Без категория

ЧУХ ДЪЩЕРЯТА НА СЪСЕДА И СЪПРУГА МИ ДА ОБСЪЖДАТ АФЕРАТА СИ – ВМЕСТО ДА НАПРАВЯ СЦЕНА, Я ПОКАНИХ У ДОМА НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН

Иван Димитров Пешев януари 21, 2025
Когато Лекси чува случайно съпруга си и дъщерята на съседите да говорят за връзката си, тя нито...
Read More Read more about ЧУХ ДЪЩЕРЯТА НА СЪСЕДА И СЪПРУГА МИ ДА ОБСЪЖДАТ АФЕРАТА СИ – ВМЕСТО ДА НАПРАВЯ СЦЕНА, Я ПОКАНИХ У ДОМА НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН
Наричаха го българския Белмондо, но краят на живота му се оказа кошмарен… Screenshot_20
  • Без категория

Наричаха го българския Белмондо, но краят на живота му се оказа кошмарен…

Иван Димитров Пешев януари 21, 2025
Наричаха го българския Белмондо, богът на каскадите… Зрителите го помнят с дузина великолепни роли в киното. Най-странното...
Read More Read more about Наричаха го българския Белмондо, но краят на живота му се оказа кошмарен…
Трикът с оцета – опитайте номера на главния готвач и ще ядете най-хрупкавите домашни картофки и кетчуп Screenshot_10
  • Без категория

Трикът с оцета – опитайте номера на главния готвач и ще ядете най-хрупкавите домашни картофки и кетчуп

Иван Димитров Пешев януари 21, 2025
Би било практически невъзможно да се намери някой, който да не обича пържени картофи. Те са вкусни, лесни,...
Read More Read more about Трикът с оцета – опитайте номера на главния готвач и ще ядете най-хрупкавите домашни картофки и кетчуп
Трите най-големи Задушници у нас за 2025 година – всеки трябва да знае датите им – едната предстои скоро Screenshot_2
  • Без категория

Трите най-големи Задушници у нас за 2025 година – всеки трябва да знае датите им – едната предстои скоро

Иван Димитров Пешев януари 21, 2025
Почитането на мъртвите е древна традиция, която се спазва и до днес. В църквата се обръща специално...
Read More Read more about Трите най-големи Задушници у нас за 2025 година – всеки трябва да знае датите им – едната предстои скоро
Всички ме питат какво му слагам на зелцето, че става толкова хрупкаво! Ето малката тайна – няма спирка, докато не свърши бурканът Screenshot_28
  • Без категория

Всички ме питат какво му слагам на зелцето, че става толкова хрупкаво! Ето малката тайна – няма спирка, докато не свърши бурканът

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Киселото зеле е доста популярна зимнина в много страни по света, но навсякъде се маринова по различни...
Read More Read more about Всички ме питат какво му слагам на зелцето, че става толкова хрупкаво! Ето малката тайна – няма спирка, докато не свърши бурканът
СЪСЕДИТЕ МРАЗЕХА ЦВЕТА НА КЪЩАТА МИ И Я ПРЕБОЯДИСАХА, ДОКАТО БЯХ ДАЛЕЧ — БЯХ БЯСНА И ГИ НАУЧИХ НА УРОК ЗА ГРАНИЦИТЕ Screenshot_21
  • Без категория

СЪСЕДИТЕ МРАЗЕХА ЦВЕТА НА КЪЩАТА МИ И Я ПРЕБОЯДИСАХА, ДОКАТО БЯХ ДАЛЕЧ — БЯХ БЯСНА И ГИ НАУЧИХ НА УРОК ЗА ГРАНИЦИТЕ

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Връщайки се от двуседмично пътуване, Виктория завари кошмар: нейният жизнерадостен жълт дом, боядисан някога от покойния ѝ...
Read More Read more about СЪСЕДИТЕ МРАЗЕХА ЦВЕТА НА КЪЩАТА МИ И Я ПРЕБОЯДИСАХА, ДОКАТО БЯХ ДАЛЕЧ — БЯХ БЯСНА И ГИ НАУЧИХ НА УРОК ЗА ГРАНИЦИТЕ
НАМЕРИХ ЛЮБОВТА ОТНОВО 3 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ — ЕДИН ДЕН ДЪЩЕРЯ МИ КАЗА: „МАМО, НОВИЯТ ТАТКО МЕ ПОПИТА ДАЛИ МОГА ДА ЗАПАЗЯ ЕДНА ТАЙНА ОТ ТЕБ. ТОВА ДОБРЕ ЛИ Е?“ Screenshot_19
  • Без категория

НАМЕРИХ ЛЮБОВТА ОТНОВО 3 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ — ЕДИН ДЕН ДЪЩЕРЯ МИ КАЗА: „МАМО, НОВИЯТ ТАТКО МЕ ПОПИТА ДАЛИ МОГА ДА ЗАПАЗЯ ЕДНА ТАЙНА ОТ ТЕБ. ТОВА ДОБРЕ ЛИ Е?“

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Три години след трагичната смърт на съпруга си Хилари смяташе, че е открила отново любовта. Но когато...
Read More Read more about НАМЕРИХ ЛЮБОВТА ОТНОВО 3 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА СЪПРУГА МИ — ЕДИН ДЕН ДЪЩЕРЯ МИ КАЗА: „МАМО, НОВИЯТ ТАТКО МЕ ПОПИТА ДАЛИ МОГА ДА ЗАПАЗЯ ЕДНА ТАЙНА ОТ ТЕБ. ТОВА ДОБРЕ ЛИ Е?“
Ретро орехова торта с шоколад – днес няма да намерите такъв вкус и в най-скъпата сладкарница! Домашно и адски вкусно Screenshot_17
  • Без категория

Ретро орехова торта с шоколад – днес няма да намерите такъв вкус и в най-скъпата сладкарница! Домашно и адски вкусно

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
В миналото сладкишите са се приготвяха с яйца, мляко, брашно и в общи линии достъпни продукти, които...
Read More Read more about Ретро орехова торта с шоколад – днес няма да намерите такъв вкус и в най-скъпата сладкарница! Домашно и адски вкусно
Новата ваканция за учениците идва след броени дни Screenshot_14
  • Без категория

Новата ваканция за учениците идва след броени дни

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Булфото Вече е ясно кога ще бъдат почивните дни за учениците в България. Ето кога ще бъдат...
Read More Read more about Новата ваканция за учениците идва след броени дни
Kак изглежда отвътре луксозният двуетажен автобус на Николина Чакардъкова Screenshot_12
  • Без категория

Kак изглежда отвътре луксозният двуетажен автобус на Николина Чакардъкова

Иван Димитров Пешев януари 20, 2025
Репортерката Петя Дикова успя да се вмъкне в предаването „Тази събота и неделя, по БТВ в двуетажния...
Read More Read more about Kак изглежда отвътре луксозният двуетажен автобус на Николина Чакардъкова

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 188 189 190 191 192 193 194 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.