Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Това вечеряхме снощи – рецепта за чиста десятка! Картофите никога не са били по-вкусни Screenshot_10
  • Без категория

Това вечеряхме снощи – рецепта за чиста десятка! Картофите никога не са били по-вкусни

Иван Димитров Пешев януари 15, 2025
Перфектната вечеря от картофи – няколко съставки в идеална симбиоза, а резултатът е достоен за поема! Картофите...
Read More Read more about Това вечеряхме снощи – рецепта за чиста десятка! Картофите никога не са били по-вкусни
СИНЪТ МИ СЛУЧАЙНО ВИДЯ ЗАВЕЩАНИЕТО МИ И МИ НАРЕДИ ВЕДНАГА ДА СИ СЪБЕРА БАГАЖА Screenshot_25
  • Без категория

СИНЪТ МИ СЛУЧАЙНО ВИДЯ ЗАВЕЩАНИЕТО МИ И МИ НАРЕДИ ВЕДНАГА ДА СИ СЪБЕРА БАГАЖА

Иван Димитров Пешев януари 14, 2025
Син открива завещанието на майка си и това, което прочита в него, го кара да ѝ каже...
Read More Read more about СИНЪТ МИ СЛУЧАЙНО ВИДЯ ЗАВЕЩАНИЕТО МИ И МИ НАРЕДИ ВЕДНАГА ДА СИ СЪБЕРА БАГАЖА
Готвя през ден това ФАНТАСТИЧНО МЕЗЕ: Бюджетно и много лесно, а толкова вкусно! Screenshot_23
  • Без категория

Готвя през ден това ФАНТАСТИЧНО МЕЗЕ: Бюджетно и много лесно, а толкова вкусно!

Иван Димитров Пешев януари 14, 2025
Необходими продукти: 2 чаени чаши сварен ориз 4 яйца сол на вкус черен пипер на вкус магданоз...
Read More Read more about Готвя през ден това ФАНТАСТИЧНО МЕЗЕ: Бюджетно и много лесно, а толкова вкусно!
България потъна в скръб! Отиде си светило в медицината Screenshot_13
  • Без категория

България потъна в скръб! Отиде си светило в медицината

Иван Димитров Пешев януари 14, 2025
На 77 години почина известният физиотерапевт доц. д-р Мария Чернева. За кончината съобщи нейният син, също лекар,...
Read More Read more about България потъна в скръб! Отиде си светило в медицината
Най-вкусната наложена баница в света! Моята 83-годишна майка ме кара да й я правя всяка седмица Screenshot_5
  • Без категория

Най-вкусната наложена баница в света! Моята 83-годишна майка ме кара да й я правя всяка седмица

Иван Димитров Пешев януари 14, 2025
Научих се да правя тази наложена баница от майка ми. Това е много стара рецепта. Майка ми я нарича...
Read More Read more about Най-вкусната наложена баница в света! Моята 83-годишна майка ме кара да й я правя всяка седмица
Правя много вкусна баклава с орехи и готови кори за 5 минути! Споделям с вас чудна рецепта Screenshot_24
  • Без категория

Правя много вкусна баклава с орехи и готови кори за 5 минути! Споделям с вас чудна рецепта

Иван Димитров Пешев януари 13, 2025
Настъпи сезонът на баклавата – онова ориенталско чудо, което си позволяваме в изобилие по Коледа и Нова...
Read More Read more about Правя много вкусна баклава с орехи и готови кори за 5 минути! Споделям с вас чудна рецепта
Извънредни новини за изчезналата 17-г. Ивана от Дупница Screenshot_12
  • Без категория

Извънредни новини за изчезналата 17-г. Ивана от Дупница

Иван Димитров Пешев януари 13, 2025
Изчезналата Ивана от Дупница може да е била отвлечена. Това е една от версиите, по които работят...
Read More Read more about Извънредни новини за изчезналата 17-г. Ивана от Дупница
Голямо щастие за родна водеща Screenshot_7
  • Без категория

Голямо щастие за родна водеща

Иван Димитров Пешев януари 13, 2025
Малката Карина се роди с перфектни спортни пропорции Щастливо събитие беляза началото на 2024 година за водещата...
Read More Read more about Голямо щастие за родна водеща
Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000 Screenshot_21
  • Без категория

Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Иван Димитров Пешев януари 12, 2025
Ще ви разкажем за един буквално изчезващ български град с призива “Гледайте Плевен и мислете за България“!...
Read More Read more about Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000
СПАСИТЕЛНО КУЧЕ ДОЙДЕ В ДОМА НИ — НА СЛЕДВАЩАТА НОЩ, МОЯТ 8-ГОДИШЕН СИН ИЗЧЕЗНА Screenshot_7
  • Без категория

СПАСИТЕЛНО КУЧЕ ДОЙДЕ В ДОМА НИ — НА СЛЕДВАЩАТА НОЩ, МОЯТ 8-ГОДИШЕН СИН ИЗЧЕЗНА

Иван Димитров Пешев януари 12, 2025
Това, което започна като обикновено пътуване за осиновяване на куче, се превърна в паника, разкрития и болезнени...
Read More Read more about СПАСИТЕЛНО КУЧЕ ДОЙДЕ В ДОМА НИ — НА СЛЕДВАЩАТА НОЩ, МОЯТ 8-ГОДИШЕН СИН ИЗЧЕЗНА

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 191 192 193 194 195 196 197 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.