Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
Експерт разкри какво да направим, за да топли климатикът най-икономично easkaskaspaspasas.jpg
  • Новини

Експерт разкри какво да направим, за да топли климатикът най-икономично

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Специалисти от Българската асоциация „Отопление, вентилация и климатизация“ (БАОВК) апелират всички потребители да бъдат внимателни не само...
Read More Read more about Експерт разкри какво да направим, за да топли климатикът най-икономично
Преместих възрастната си майка у дома и я помолих да ми даде пенсията си и тогава стана страшно! Ето какво се случи eeaspaspnaosnoas.jpg
  • Новини

Преместих възрастната си майка у дома и я помолих да ми даде пенсията си и тогава стана страшно! Ето какво се случи

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Приемането на възрастен родител е голяма стъпка. Все пак това е възрастен със собствени навици и нагласи....
Read More Read more about Преместих възрастната си майка у дома и я помолих да ми даде пенсията си и тогава стана страшно! Ето какво се случи
Важно! Готвят вдигане на пенсиите на 2 пъти през 2023 г. по тези схеми peiasniasonsaon.jpg
  • Новини

Важно! Готвят вдигане на пенсиите на 2 пъти през 2023 г. по тези схеми

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Пенсиите да бъдат преизчислени на два пъти през 2023 г. – от 1 януари и от 1...
Read More Read more about Важно! Готвят вдигане на пенсиите на 2 пъти през 2023 г. по тези схеми
От последните минути! Борисов реши за Правителството boasirasoroasoras.png
  • Новини

От последните минути! Борисов реши за Правителството

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Снимка Фейсбук, ГЕРБ Лидерът на ГЕРБ обяви как може да бъде съставен кабинет. Резултатите от гласуванията на...
Read More Read more about От последните минути! Борисов реши за Правителството
89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България bgggiemeto.jpg
  • Новини

89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
89-годишен мъж дари автентичен щик от 1867 година, за да бъде възстановен откраднатият байонет на паметника „Майка...
Read More Read more about 89-годишния дядо Генчо стана герой, отказвайки се от ценно богатство, в името на България
Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота sfasfoasifasotot.jpg
  • Новини

Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Кирил Костов е на 70 г., някои го наричат „човека тото“, защото лотарията близо 30 години изхранва...
Read More Read more about Софиянец 30 години се изхранва от тотото, без да е удрял джакпота
Едно българско предприятие вдига заплатите на служителите си за пети път тази година arrarsrnasral.jpg
  • Новини

Едно българско предприятие вдига заплатите на служителите си за пети път тази година

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Това e и най-голямото увeличeниe спрямо останалитe чeтири за годината. То e в размeр на 15% на...
Read More Read more about Едно българско предприятие вдига заплатите на служителите си за пети път тази година
Лоша вест за хората с кредити! Ето колко ще ви скочи вноската vvnasnvasovaosvasv.jpg
  • Новини

Лоша вест за хората с кредити! Ето колко ще ви скочи вноската

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Снимка: Петел, архив Икономистът Десислава Николова от „Моите пари“ направи прогноза пред специализирания сайт Businessnovinite.bg, че е...
Read More Read more about Лоша вест за хората с кредити! Ето колко ще ви скочи вноската
Хиляди пенсионери проглеждат с цяра на проф. Филатов: Пийте чудодейната отвара 1 месец, за да хвърлите завинаги очилата sapsoasnsainasn.png
  • Новини

Хиляди пенсионери проглеждат с цяра на проф. Филатов: Пийте чудодейната отвара 1 месец, за да хвърлите завинаги очилата

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
Oчитe са eдни oт нaй-вaжнитe и нaй-дeлиĸaтнитe opгaни в чoвeшĸoтo тялo, припомня Магазина за Новини. Те ca...
Read More Read more about Хиляди пенсионери проглеждат с цяра на проф. Филатов: Пийте чудодейната отвара 1 месец, за да хвърлите завинаги очилата
Внезапната смърт на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях vevevznvansv.jpg
  • Новини

Внезапната смърт на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
За първи път се срещнахме на рожден ден на приятел. Тогава времената бяха прости и неусложнени, така че обикновените момчета...
Read More Read more about Внезапната смърт на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях

Разделяне на публикациите на страници

Previous 1 … 2 001 2 002 2 003 2 004 2 005 2 006 2 007 … 2 669 Next

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.